Моделът за поетапното преустановяване на производството на електричество от въглища все още не е финализиран
С публикуването за обществено обсъждане на Териториалните планове за справедлив преход на Перник, Кюстендил и Стара Загора на 14-и август правителството даде нов старт на отлаганата повече от две години структурна реформа в енергетиката. Първи прочит на документите показва посока към „80% намаление на емисиите на CO2 в електроенергийния сектор до 2030 г.“ и само „ограничено ползване“ на оставащите мощности на лигнитни въглища между 2030 и 2038 г. Моделът за поетапното преустановяване на производството на електричество от въглища все още не е финализиран, като се очаква това да се случи до края на септември в рамките на работата на Комисията за енергиен преход, в която участва и WWF България.
Дали това значи, че битуващият политически популизъм в полза на лигнитните въглища, които, освен че дестабилизират климата, водят до огромни здравни вреди за българите, както и значително оскъпяват сметките за ток на домакинствата, най-сетне се е охладил? Със сигурност роля за това има резкият спад в производството, потреблението и цената на електроенергията през първите седем месеца на годината, който показа, че бъдещето на скъпите и мръсни въглищни централи далеч не е гарантирано. Затова и протакането на реформите за изход от изкопаемите горива в трите въглищни региона е само в ущърб на гражданите и особено на работещите в мините и централите. Ако България остане единствената държава в ЕС, която загуби своя дял от евросредствата за справедлив преход (над 800 милиона евро), най-ощетени ще са именно те.
Но дори сагата с въглищните централи да намери своето решение, това няма магически да постави страната ни в ситуация, в която на българските граждани се гарантира климатично-неутрална, устойчива на рискове и справедлива икономика. Предстои още много работа. Именно затова в рамките на Комисията за енергиен преход ние от WWF България, заедно с нашите партньори от Коалиция за климата България и Коалиция „За зелен рестарт“, предложихме да бъдат изпълнени три ключови реформи. Те трябва да дадат реален шанс на гражданите, институциите и бизнеса да се справят с най-тежките икономически, социални и климатични предизвикателства:
Дали това значи, че битуващият политически популизъм в полза на лигнитните въглища, които, освен че дестабилизират климата, водят до огромни здравни вреди за българите, както и значително оскъпяват сметките за ток на домакинствата, най-сетне се е охладил? Със сигурност роля за това има резкият спад в производството, потреблението и цената на електроенергията през първите седем месеца на годината, който показа, че бъдещето на скъпите и мръсни въглищни централи далеч не е гарантирано. Затова и протакането на реформите за изход от изкопаемите горива в трите въглищни региона е само в ущърб на гражданите и особено на работещите в мините и централите. Ако България остане единствената държава в ЕС, която загуби своя дял от евросредствата за справедлив преход (над 800 милиона евро), най-ощетени ще са именно те.
Но дори сагата с въглищните централи да намери своето решение, това няма магически да постави страната ни в ситуация, в която на българските граждани се гарантира климатично-неутрална, устойчива на рискове и справедлива икономика. Предстои още много работа. Именно затова в рамките на Комисията за енергиен преход ние от WWF България, заедно с нашите партньори от Коалиция за климата България и Коалиция „За зелен рестарт“, предложихме да бъдат изпълнени три ключови реформи. Те трябва да дадат реален шанс на гражданите, институциите и бизнеса да се справят с най-тежките икономически, социални и климатични предизвикателства:
- Залагане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г., в рамките на предстояща актуализация на Закона за ограничение на изменението на климата (ЗОИК), която да затвърди ангажиментите на България към Парижкото климатично споразумение и да осигури приемственост и предвидимост на националните климатични политики;
- Изготвяне на законодателна рамка за поетапната декарбонизация на основните икономически сектори, включително енергетиката, индустрията, транспорта, сградите и селското стопанство, която да гарантира ефективно и справедливо разпределение на усилията между тези сектори, предвидимост за бизнеса и навременното насърчаване на добри практики и иновации, в полза на гражданите;
- Прозрачно планиране и изпълнение на климатичните политики, включително във връзка с предстоящи актуализации на Националния план в областта на енергетиката и климата, както и по отношение на необходимата оценка и адресиране на климатичните рискове.
Първа стъпка към изпълнение на тези реформи от ключов обществен интерес ще бъде изготвяне на Пътна карта за неутралност по отношение на климата на България – дълго забавяна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост. Одобрението ѝ в Комисията за енергиен преход и приемането ѝ от Народното събрание е условие за това останалите реформи да бъдат отпушени.
Предстоящото актуализиране на Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници (съдържащи ключови реформи за адресирането на енергийната бедност и възможността за изграждането на енергийно независими домакинства общности), Националния план в областта на енергетиката и климата и Закона за ограничаване изменението на климата са следващите стъпки.
Въпреки че никой в администрацията (а и навсякъде другаде) не предпочита да работи през август, приветстваме всички усилия на институциите и заинтересованите страни тези реформи най-после да бъдат задвижени.
