Общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им
"На обществото и властите у нас трябва да стане ясно, че публично-частното партньорство не е корупционен модел, а възможност за решаването на проблеми." Това заяви Малина Крумова, зам.-министър на околната среда и водите, по време на конференцията "Възможности за бизнес и партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал".
Крумова, която доскоро беше ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", се пошегува, че присъства на събитието в качеството си на банкер, тъй като еврофондовете остават основният финансов източник в сферата на водите в страната.
"Наличието на публичен ресурс обаче не е достатъчно", добави тя. Проблемът, с който са се сблъскали заделените 1.2 млрд. евро по оперативната програма за води, е била именно липсата на съпътстващ ресурс за дофинансиране на проектите. "Анализът разходи - ползи показва между 3 и 8% печалба от проектите, които трябва да бъдат осигурени от общините. Общините обаче казват, че те не събират приходите от водната услуга, а ВиК дружествата на свой ред твърдят, че тяхната печалба се събира от държавата", обяснява Крумова. Едновременно с това общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им, в това число и финансови.
Пробойната финансиране
Тенденцията обаче е държавата и общините все по-рядко да са получател на заемни средства в сферата на водите, а на преден план да излизат комуналните компании. Жан-Патрик Марке, директор "Общинска инфраструктура и околна среда" към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Лондон, дава за пример Румъния. Първоначално през 90-те години банката отпуска много повече заеми за водни проекти, гарантирани или от държавата, или от общините. Продуктът, които сега предлага банката, е насочен вече основно към самите комунални дружества. Към тях кредитирането расте, като заемите не са гарантирани от държава или от общини. Така в Румъния банката финансира почти 40% от водните дружества, като проектите, по които се работи, са 54 на брой.
В България банката финансира проекти на пет града – София, Бургас, Стара Загора, Русе и Пловдив. "Голямата разлика при отпускането на пари във водния сектор между Румъния и България е, че тук има известно закъснение на усвояването на средствата", каза Марке.
В името на резултатите
Освен намирането на оптималния вариант на финансиране трябва да се търси и кои са точно инвестициите, които могат да доведат до най-голям ефект в контекста на големите загуби на вода и ниската ефективност на водните компании, отбелязва "Капитал Дейли". "Трябва да се направи оценка какво е оптималното ниво на загубите на вода. В противен случай ще се окажем с едни инвестиции, които водят до увеличаване на разходите за управление и поддръжка, а не обратното", коментира Ивайло Колев, старши експерт в Световната банка, представяйки редица примери за договори за услуги между ВиК операторите и частни компании, обвързани с постигането на конкретни резултати.
Рикардо Гимараеш от португалската публична компания EPAL, която оперираща в Лисабон, дава пример с голямо инвестиране на средства недовело до желания резултат. Проектът в португалската столица започва в началото на това хилядолетие, като в рамките на няколко години са подменени 250 км водопровод с цел да се намалят загубите. През 2005 г. резултатът е повече от незадоволителен. Загубите са по-малки с едва с 1-2%. Впоследствие е предприета друга стратегия, която включва разполагане на 1200 точки за следене на налягането и течовете по мрежата, които подлежат на постоянен мониторинг на всеки 15 минути и на база информацията се взима решение къде да се насочат усилията за минимализиране на течовете. Сега компанията може да си позволи да има и специална програма за социално слабите.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
