Гражданите на ЕС са почти единодушни, че държавите членки се нуждаят от по-добри системи за управление на отпадъците
Много от гражданите на Европейския съюз не си дават сметка колко много боклук изхвърлят. Това сочи проучване на "Евробарометър" за отношението на европейците към ефективното използване на ресурсите, направено през януари 2011 и публикувано днес. (Изследването проверява нагласи, а не е статистика за произведен боклук.).
Едва 41% от анкетираните смятат, че генерират твърде много отпадъци, въпреки че според Евростат средното количество битова смет на глава от населението в ЕС е 513 кг годишно. Българите, които смятат, че не произвеждат много боклук, са 74%, като този процент е по-висок единствено сред румънците.
Според еврокомисаря по околната среда Янез Поточник само чрез намаляване на хранителните отпадъци европейските домакинства биха могли да си спестят разходи от около 500 евро на година. Проучването обаче показва, че голяма част от тях имат нереалистична представа и за количествата храна, които изпращат на боклука. Седем от 10 анкетирани твърдят, че изхвърлят по-малко от 15% от хранителните продукти, които купуват.
Тази цифра се разминава с предишни проучвания в някои страни членки, където средното количество неоползотворена храна се доближава до една четвърт.
Българите имат нужда от по-подробна информация върху опаковките на храните. Страната ни е на първо място по дял на хората, посочващи качествената информацията върху етикетите като фактор, който би им помогнал да изхвърлят по-малко храна.
Общо 88% от анкетираните българи имат нужда от повече яснота за точното значение на изрази като "най-добър до" и правилните начини за съхраняване на хранителните продукти. 75% от българите посочват предлагането на по-малки разфасовки като възможно решение за намаляване на хранителните отпадъци.
Българските домакинства не изхвърлят разделно
Българите, които казват, че не отделят никаква част от боклука си за рециклиране или компостиране, са 42%, което поставя страната ни на първо място в ЕС по този показател. За сравнение, средният дял на европейските домакинства, които не разделят боклука си, е 11%. На въпроса какви инициативи биха ги убедили да изхвърлят по-голяма част от боклука си разделно, най-голяма част от европейците – 76% - посочват по-големия брой по-удобно разположени пунктове за рециклируеми и компостируеми отпадъци.
По-добре функциониращите системи за разделно събиране са посочени от 67% от анкетираните, а 65% заявяват, че имат нужда да бъдат по-добре информирани къде и как да изхвърлят разделния си боклук. Най-голяма част от запитаните българи – 91% - заявяват, че факторът, който би ги стимулирал да изхвърлят разделно, е по-удобното разположение на контейнерите за този тип отпадъци.
Как да се финансира управлението на отпадъците
Според проучването гражданите на ЕС са почти единодушни, че държавите членки се нуждаят от по-добри системи за управление на отпадъците. Около 63% смятат, че начинът те да се подобрят е производителите да плащат за събирането и рециклирането на боклука. Едва 38% подкрепят идеята финансовата отговорност за управлението на отпадъците да бъде за домакинствата. Този подход се подкрепя най-силно в Италия, където в негова полза са отговорили 65% от запитаните.
Като цяло 75% от гражданите на ЕС предпочитат да плащат според количеството генериран от домакинството им боклук, а не чрез фиксиран данък смет. По този показател България се откроява с един от най-високите проценти на желаещите да плащат твърда такса смет – 30% от анкетираните българи са предпочели този вариант пред плащането според килограмите изхвърлен боклук.
60% от европейците пък предпочитат разходите за управлението на отпадъците да бъдат включвани в цената на продуктите, вместо да се плащат чрез данъците – решение, което също е относително непопулярно в България. Този начин на плащане на управлението на отпадъците предпочитат едва 39% от запитаните българи.
Важно е дали един продукт щади природата
Проучването за отношението към ефективното използване на ресурсите разглежда също нагласите на потребителите към екологично отговорните продукти, към стоките втора употреба и тези, които са произведени от рециклирани материали.
Оказва се, че българските потребители обръщат сериозно внимание на ефектите от производството на продуктите върху околната среда – цели 38% посочват този фактор като много важен за решението им да купят дадена стока, а още 35% го определят като "доста важен".
Едва 56% от българите обаче са склонни да купуват продукти втора употреба. За сравнение, средният дял на гражданите на ЕС, които заявяват такава готовност, е 70%, а в страни като Швеция, Дания и Финландия процентът е над 80.
