Разходите за управление на ИЧВ са милиарди евро годишно
Инвазията на чужди видове е втората най-често срещана причина за изчезването на биологични видове по света. Заплахата от инвазивни чужди видове (ИЧВ) расте с изменението на климата и увеличаването на емисии на парникови газове! Движението на хора и стоки се усилва, а с тях и чуждите видове извън естествените им ареали стават все повече. Очаква се до 2050 г. броят на установените ИЧВ да нарастне с 36%, в сравнение с 2005 г.
Урагани, наводнения и суши, причинени от климатичните промени увреждат местообитанията, пренасят ИЧВ и откриват нови пътища за навлизането им. Топенето на ледените шапки в Антарктика, например позволява нови маршрути и по-кратки курсове на корабите и така чуждите видове, попаднали на тях, имат по-голям щанс да оцелеят. ИЧВ правят естествените местообитания по-уязвими и увеличават опасноста от пожари в по-топли и сухи райони. ИЧВ често увреждат здравето на селскостопанските култури и животни, а някои видове - и на хората.
Разходите за управление на ИЧВ са милиарди евро годишно. Само борбата с инвазивните чужди насекоми струва на световната икономика повече от 70 милиарда евро годишно. Затова мерките против изменението на климата трябва да включват и контрол на ИЧВ. Най-добрата мярка е превенцията! Икономическата й възвращаемост се оценява на 100%. Премахването на вече уседнали ИЧВ има възвращаемост под 25%, а мерките за ограничаване, са с ефективност до 5%.
Екосистемите, които вече са застрашени от ИЧВ, трябва приоритетно да получат финансиране за премахването им, за да се подобри устойчивостта им към променящия се климат. Трябва, например да се използват местни дървесни видове за улавяне на въглерод или контрол на ерозията, а не чужди като акация или аморфа.
