Възможно е до 2050 година климатът в България да се измени до субтропичен
Възникването и разпространението на нови за региона болести и вредители са очакваните последици за България в резултат на климатичните промени, сочи в своя позиция WWF.
Експертът на организацията за България - Георги Стефанов, участва в работна среща в Министерството на околната среда и водите, на която се обсъжда третия национален план за действия по изменение на климата 2013 – 2020 г.
Другите последици за страната ни в близко бъдеще са: рязко увеличение на пожарите, които водят до заплаха за унищожение на българската гора; опустиняване на обработваемите земеделски площи и рязък спад на земеделската продукция; много голям риск от наводнения причинени от бързото топене на планинските снегове и спиране на функционирането на електроцентрали и язовирите.
У нас в резултат на климатичните промени и на миграцията температурата в градовете през последните години се е повишила от 1,2 до 2,5 градуса. По данни на БАН температурата в българските градове се е повишила средно с около 1,8 градуса. С 40% е намален периодът на снегозадържане, а количеството дъжд е намаляло с над 30%. 7 пъти се е увеличил броят на пожарите и 24 пъти са се увеличили изгорелите площи.
Пикът на пожарите е през 2007 – 2008 г. Трайни щети има за 13% от българската гора за последните 15 години, каза Стефанов. Той посочи, че всичко това е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. В света през десетилетието от 1997 до 2007 г. броят на природните бедствия се е увеличил с 60% в сравнение с предишния 10-годишен период. В презентацията си Георги Стефанов заяви още, че броят на жертвите се е удвоил от 600 000 на 1,2 млн. на година, а броят на пострадалите средно на година се е повишил от 200 на 270 млн. души.
15-те най–горещи години през последните 150 г. са регистрирани след 1990 г. По данни на Световната метеорологична организация (СМО) пък, показателите на трите основни парникови газове са достигнали нови върхове за 2009 г. със стойности по-големи от тези в прединдустриални времена. Георги Стефанов посочи, че Европа предвижда глобалните емисии на парниковите газове да бъдат намалени най–малко с 80–95% до 2050 г. "В кратки срокове това означава, че трябва да се съсредоточим върху локалните алтернативи и възможности и да заменим нестихващия интерес за добив на неефективни въглища, нефт, газ и ядрено гориво", каза експертът.
Той изтъкна, че трябва да бъде създаден средносрочен устойчив план за ползването на остатъчна биомаса и различните ВЕИ плюс задължителното залесяване и възстановяването на горите на Земята до 2030 г. У нас се регистрира 50% намаляване на емисиите на газовете, но според Стефанов това се дължи не толкова на целенасочени действие, а на икономическата криза. Възможно е до 2050 година климатът в България да се измени до субтропичен и температурата да се покачи с около 5 градуса, показва проучване на БАН. Още през миналата година българските метеоролози предупредиха, че климатичните промени водят до намаляване на добива от земеделски култури и до влияние върху печалбите на туризма.
През периода 1961 – 1990 г. у нас дните, в които температурата е била над 25 градуса са били 20 – 24 на година, броят на тези летни дни с максимална температура е възможно да достигне до 82 – 90 през 2021 – 2050 година в Югозападна България, каза днес проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" при Националния институт по метеорология и хидрология - БАН. Той отново посочи, че всички модели за климатични промени сочат, че се очаква спад на валежите в летния сезон на Балканския полуостров и в България.
Националният план цели да се координират усилията на всички сектори на икономиката у нас, както и на местната власт, за да се изпълнят задълженията на България по протокола Киото. За изработването му помага и правителството на Норвегия, чрез програмата за сътрудничество. Стойността на проекта е близо 430 000 евро. 80% или 350 000 евро от тях са именно от Норвегия. Други програми, по които България има задължения, са Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Проекта на ЕС "Климат - енергетика". След като бъде съставен планът, той ще бъде представен и за обществено обсъждане.
