Промените ще са особено осезаеми в земеделието
До средата на века България става субтропик – лятото става по-горещо и сухо, валежите не стигат за посевите и страната внася зърно и изнася цитруси, банани и маслини. Плажното масло и климатикът са станали абсолютно задължителни атрибути на лятното ежедневие, горските пожари – също. Такива хипотези се появиха в последните няколко години. И макар че някои от тях са силно преувеличени, основната линия е напълно достоверна: климатът тук, както и по целия свят, се променя.
Какво се случи?
В последните 30 години средногодишната температура в България неизменно се е увеличавала и сега е около 1 градус Целзий по-висока, отколкото през 1980 г., сочат данни на Българската академия на науките. Данните са от 30-40 метеорологични станции на Института по метеорология и хидрология и отразяват всички измерени температурни отклонения (от климатичната норма – средните стойности за предходен 30-годишен период) за България през годините, обяснява климатологът от института проф. Веселин Александров, цитиран от "Дневник". Специално в градовете средногодишната температура е нараснала с 1.8 градуса.
"Локалното затопляне" в България съвсем не изключва възможността за екстремно ниски температури през зимата, уточнява Александров – такива случаи имаше тук в последните години и те обикновено се изтъкват като аргумент срещу теорията за промените в климата.
Доказателство за повишаването на температурите в страната е например наблюдаваното "изпреварване в развитието" на растенията тук – те зреят от 7 до 15 дни по-бързо, отколкото преди години. "Заради затоплянето вече има възможност и за отглеждане на втора култура за година", казва метеорологът.
В Бургас ще стане като в Александруполис
Различните климатични сценарии за Балканите и България вещаят между 1 и 5 градуса допълнително затопляне до средата на века. Те са правени от български учени в последните няколко години по регионалния числен модел за прогностика ALADIN (Aire Limitée Adaptation dynamique Développement InterNational, регионално изследване за динамиката на температурата на въздуха в Централна и Източна Европа) с помощта на френската метеорологична агенция Meteo-France. Сценариите са изработени от мрежа суперкомпютри, изчисляващи общата климатична картина по зададени входни параметри за емисии парникови газове в атмосферата и др., пояснява Александров.
Дори климатът да запази относително добро поведение (оптимистичният сценарий), температурният ръст в България до 2050 г. ще е 1-2 градуса. Ако апокалиптичните визии обаче се оправдаят (песимистичният), ръстът ще е 3-5 градуса (в Тракия и още няколко района), което би довело до много по-сериозна дехидратация на региона и ръст на климатичните екстремуми – броя на горещите дни през лятото с над 25 градуса температура и т.нар. тропически нощи - над 20 градуса, на наводненията, градушките, засушаванията и дори торнадата, казва климатологът. Междинният вариант, условно наричан "реалистичен", предвижда 2-3 градуса затопляне.
"България едва ли ще стане субтропик, но е много вероятно до 2050 г. климатът в Пловдив и голяма част от Южна България например да стане като сегашния в Северна Гърция", казва Александров. "Става дума не за прогнози – т.е. висока степен на вероятност, а за сценарии", подчертава той, "искали са ни например от Народното събрание и от президентството прогнози за времето след 5 години – това не е възможно".
Ползвайте плажно масло, забравете царевицата
Очакваният ръст на жегите през лятото вероятно ще има негативен ефект върху човешкото здраве. Топлинните вълни ще зачестят и това ще доведе до повече топлинни удари и сърдечно-съдови проблеми през лятото, предупреждават от БАН, което означава, че хората ще се принудят да приемат по-сериозно съвета да не излизат и да не се пекат на плажа в пиковите часове, а климатиците вероятно ще влязат в повечето домове (което е в унисон с тезите на учените от международния панел по климата и климатичните промени IPCC към ООН, че измененията вкарват човечеството в "порочен кръг", в който те ще се самоусилват и ще стават по-трудно обратими – климатиците харчат ток, а парниковите емисии от производството на електричеството са сред причинителите на глобалното затопляне).
Промените ще са особено осезаеми в земеделието, където периодът на зреене (фенологичното развитие) на културите ще се съкрати още повече. В комбинация с очакваната суша (песимистичният сценарий предвижда речният отток в страната да падне почти наполовина) някои земеделски култури, традиционни за България, до средата на века на практика ще изчезнат. Сред тях е например царевицата (неполивната), при която и досега – през 80-те и началото на 90-те, са се случвали нулеви реколти заради суша.
За беда най-уязвими към засушаване в България са и най-плодородните зони – "житницата" в Добричко, дунавските градове, Пловдивско, Бургаско. Така че в бъдеще може да се наложи китайската държавна компания "Тянджин", която неотдавна взе под аренда 2 квадратни километра във Видинско, да извади царевицата от производствените си планове. Сушата ще очертае доста ясно и негативите от допуснатото разграбване на поливните язовири и съоръжения в последните 20 години (тази година Сметната палата отказа да завери годишния финансов отчет на земеделското министерство тъкмо защото липсват данни за поливните системи на закритата вече агенция по хидромелиорации – те са били изтрити).
Очевидно в бъдеще българското земеделие ще трябва да се адаптира към новите климатични условия, ориентирайки се към култури, които ще се чувстват добре в тях, и те задължително трябва да са устойчиви на суша. Установено е например, че за някои растения повишаването на концентрацията на въглероден диоксид има "наторяващ ефект" - благодарение на парниковия газ те качват маса, казва Веселин Александров – такива са зимната пшеница, соята, ечемикът.
"За промишлено производство на цитруси и маслини тук надали ще можем да говорим, но е сигурно, че някои плодове като смокините вече ще могат да се отглеждат масово", смята ученият.
Хубава гора хубаво гори
Статистиката показва, че за последните 20 години горските пожари в България вече са се увеличили 7 пъти. Много е вероятно задаващият се метеорологичен коктейл от суша и жега да увеличи пожарите, посочват от БАН. По-голямата част от горите тук ще са силно уязвими, тъй като 60% от горския фонд е в пояса под 800 метра н. в. и не може да се възползва от естественото "охлаждане" от релефа.
Туризмът ще е другият другият икономически сектор, на който се очаква промените да повлияят – както летният, така и зимният. Ако летните горещини станат непоносими, те могат да доведат до отлив на туристи от Черноморието.
Ски курортите пък, които от години са голямата ябълка на раздора между инвеститори и природозащитници в България, отсега трябва да мислят как да се адаптират към предстоящите промени, смята Александров:. "Не твърдя, че съвсем няма да има сняг за ски, но вероятно снежната покривка ще намалява, ще намаляват и дните със снегозадържане. Лично съм бил през зимата в известния австрийски курорт Симеринг, където видях напълно оголени писти на над 2000 височина".
