Резерватите няма да имат буферна зона и няма да има никаква друга зона със строга защита
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ предупреждава, че проектопланът за управление на Природен парк "Витоша" предвижда опасни тенденции за застрояване на територията на парка, което може да лиши природния парк и съответно София, от основната му ценности - убежища на дива природа в непосредствена близост до европейска столица.
Според проектоплана, представен на обществен консултативен съвет на 30 юли близо до село Кладница, софийско, цялата висока и средна част на Витоша от север и от запад се отваря за застрояване в така наречената Зона за хижите, сградите за подслон, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения. Според изпълнителя на проекта Пролес Инженеринг ООД (същият изпълнява проекта за план за Национален парк "Пирин"), на Витоша има много хижи и туристи, затова не може да се обособи зона за опазване на биоразнообразието. Зоната за сгради и съоръжения е много обширна. В нея са включени много гори и местообитания. Каменните реки, специфични за Витоша, са сложени в същата зона за сгради и съоръжения. Предложена е фиктивна забрана за строителство - тя забранява строеж на хотели, вилни, производствени, складови и инфраструктурни сгради, и остава отворена врата за всякакъв друг вид строителство, например апарт-комплекси.
Резерватите няма да имат буферна зона и няма да има никаква друга зона със строга защита (отпаднала е територията с направляван режим на защита по сегашния план). Така резерватите ще граничат със зоните за сгради и съоръжения, съответно пистите биха могли да са до резервата. Резерватите са зони със строга защита, ако между зоната за строга защита и зоната за строителство няма буфер, ще се намалят районите, обитавани от дивите животни, ще има нерегламентирано навлизане в зоните със строга защита.
Не е ясно как и къде се извършва горско стопанство, селско стопанство и ловно стопанство, защото за гори, пасища и дивечовъдна дейност няма отделни зони (както е при сега действащия план). Проектопланът предвижда голяма зона, формално посветена на опазване на приоритетни местообитания, но нейното ефективно предназначение е в нея да има ловно, горско и селско стопанство. Вътре в нея не са обособени площите, където тези дейности да се извършат.
Има зона за опазване на приоритетни местообитания и местообитания, формиращи характерни скални и геоложки образования, речни местообитания и местообитания на консервационно значими видове. В тази зона не се опазват най-ценните територии в цяла Северна Витоша (като "морени", стари гори от смърч, торфища, почти единствените в България субарктични върби). Според изпълнителя те трябва да са в зоните за туризъм и за хижи, защото има туристи.
Не става ясно какво налага промяна на зонирането на парка - няма мотиви за това.
Предложението за режим за строителство на членове на коалиция "За да остане Природа" не е прието. То гласи: "Забрана на строителството, освен на водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт и реконструкция на съществуващи сгради без увеличаване на застроената площ, ремонт на съществуващите пътища, ремонт и реконструкция на спортни съоръжения в границите на съществуващите просеки". Вместо това, проектопланът възприема стара, спорна мярка, която практически не забранява застрояването в планината.
За повече информация:
- Андрей Ралев, Сдружение за дива природа Балкани, тел. 0884 268 552
- Тома Белев, Асоциация на парковете в България, тел. 0888 100 373
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „ ...