През последните 20 години Столична община е с най–бързо урбанистично развитие в страната
Транспортът и по-конкретно лошото състояние на пътищата и пътната настилка са основната целогодишна причина за замърсяване с фини прахови частици в столицата, пише dnevnik.bg.
Това е един от изводите в одита на Сметната палата, който прави анализ за ефекта от мерките срещу мръсния въздух в София. Става дума за одит "Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) в град София" за пет годишен период от 2010 г. – 2015 г.
Друг съществен източник на прах в София през цялата година е строителството, непочистените строителни площадки и нередовното почистване на улиците, се отбелязва в анализа на Сметната палата.
Другият посочен замърсител са изхвърляните сажди от изгарянето на дизелово гориво от автомобили.
В доклада се отчита и сезонността на измерените концентрации на прах, което се обяснява с битовото горене през зимния период – изхвърляните в атмосферата вредни емисии са получени от изгаряне на твърди горива за отопление, характерни за крайградските, промишлените зони (към 2011 г.) и ромските квартали в София.
Анализ на Столична община за територията на София също показва идентични източници на замърсяване. В него се установява, че фините прахови частици над допустимите норми са частици от земен прах, от прах от изгаряне на дърва и въглища за битово отопление, от дизелово гориво от автомобили.
В одита се цитират констатации на експерти от министерство на екологията от 2015 г., че фините прахови частици са единственият замърсител, за който страната има проблем на национално ниво. По-конкретно с постигането и поддържането на пределно допустимите норми на замърсяване. Основна причина за това от една страна е широката употреба в бита на твърди горива и технически остарели горивни устройства, а от друга – метеорологични и географски особености, твърдят от ековедомството.
Област София е най-малка по територия и най-голяма по население сред всички други области, отбелязват проверяващите в доклада си като факт, обясняващ сериозния проблем с мръсния въздух в региона.
Резултатите от проверката на Сметната палата показват, че все още не е постигната средногодишната норма за опазване на човешкото здраве във всички пунктове на измерване. Това се констатира въпреки, че изпълнените мерки от Столична община водят до значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици, пише в анализа.
През последните 20 години Столична община е с най–бързо урбанистично развитие в страната. Това води след себе си екологични проблеми, изискващи активна и целенасочена политика за подобряване на здравословната среда както за природните екосистеми, така и за гражданите, се отбелязва в доклада.
В София се увеличават страдащите от остри респираторни заболявания на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, пневмония и алергичен ринит при възрастните, показват данни на Столичната регионална здравна инспекция, цитирани от Сметната палата.
Това означава, че все още не е постигнат дългосрочния ефект от изпълнението на общинските мерки за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферата с фини прахови частици.
Ограничаването на основните източници на замърсяване – транспорт и изгарянето на твърди горива за отопление – не може да се реши самостоятелно от Столична община, констатират от Сметната палата в анализа си за прилаганите мерки срещу мръсния въздух. Необходимо е да се предприемат действия на национално ниво и това трябва да стане с иницииране на промени в нормативната уредба за ограничаване на емисиите от тези замърсители.
Одитът отчита, че са изпълнени дейности по 38 мерки или 73 на сто от всичките 52 заложени мерки срещу фини прахови частици (ФПЧ10). Отчетено е значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването, но все още не е постигната максимално допустимата средногодишна норма за опазване на човешкото здраве във всички пунктове на измерване.
През 2015 г. е постигната средногодишната норма за концентрация на ФПЧ10 само в два от пунктовете за мониторинг на въздуха в София. В останалите се отчита намаление, което не е достатъчно за постигане на средногодишната норма.
Съществува риск за ефективното и своевременно изпълнение на политиката по околната среда, в това число и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици.
Сметната палата е дала две препоръки на Столичния общински съвет. Едната е да се приеме програмата за управление качеството на въздуха 2015 – 2020 г. с дефинирани мерки за ФПЧ2,5.
Програма беше готова през декември 2016 г., но все още е в процес на одобрение от Столичния общински съвет. Другата препоръка е да се предприемат действия за приемането на програма за опазване на околната среда на Столична община.
Към кмета на София са отправени пет препоръки, сред които са подобряване на контрола и определянето на персонални отговорности за изпълнението на мерките.
Сметната палата е започна нов одит по ефективността на мерките, предприети от националните и местните власти срещу основните източници на замърсяване на въздуха в големите градове на страната.
