Географският обхват включва 76 държави от Европа, Азия и Африка
Всяка година милиони мигриращи птици пресичат земното кълбо, следвайки Източната част на Средиземноморския миграционен път (EAEF). В сравнение с другите основни миграционни пътища, този все още не е бил предмет на целенасочени изследвания и стратегическо планиране, свързани с опазването на птиците. Поради тази причина, BirdLife International предприе инициатива за засилване на сътрудничеството на държавите по неговото протежение като се идентифицират приоритетните видове птици и места и се оценят основните заплахи и положените до момента усилия за смекчаването им. Географският обхват включва 76 държави от Европа, Азия и Африка.
Изследването, координирано от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), използва смесен подход, който включва въпросник, както и литературен обзор. Въпросникът беше изпратен на 73 национални координатори, като отговори бяха получени от 47 от тях (виж картата). Допълнителна информация беше събрана чрез преглед и анализ на научни статии, доклади и международни стратегически планове, достъпни онлайн.
В резултат бяха идентифицирани общо 662 вида птици, които мигрират по EAEF (13% от тях са в категория „Застрашени“ или „Близки до застрашени“ според критериите на IUCN). Най-голяма част от видовете са свързани с вътрешноконтиненталните влажни зони (30%), следвани от горите (25%), пасищата, саваните и храсталаците (20%), докато малка част са асоциирани с други местообитания.
Реещите мигриращи птици представляват по-малко от 10% (63 вида). Сред държавите от EAEF, Казахстан (360 вида), Русия (343 вида), Ирак (312 вида) и Судан (304 вида) имат най-голям брой мигриращи видове съответно за Централна Азия, Европа, Близкия изток и Африка. Ливан (44 вида), Руанда (44 вида), Турция (39 вида), Азербайджан и Туркменистан (33 вида всеки) са държавите с най-много застрашени или близки до застрашени мигриращи видове (IUCN 2023) съответно за Близкия изток, Африка, Европа и Централна Азия. В 17 държави над 50% от мигриращите видове са предмет на редовен мониторинг, в 9 държави – между 20% и 50%, докато в повечето от EAEF страните (20 държави) се мониторират по-малко от 20% от видовете. Освен това, в 30% от държавите по-малко от 3% от националния списък на EAEF видовете са предмет на мониторинг.
Избрани са 10 вида, които са емблематични за мигриращите птици по този миграционен път. В тях са включени такива, типични за горите, влажните зони и пасищата (обикновена гургулица, червеногърба сврачка ръждавогушо ливадарче, беловрата мухоловка), водолюбиви птици (кафявоглава потапница, черноопашат крайбрежен бекас, степна калугерица) и реещи птици (червенонога ветрушка, египетски лешояд и степен орел). Всички държави, освен Мадагаскар, считат, че поне 4–5 от тези видове ги представят добре, а усилията за опазването им могат да допринесат за опазването на птиците както на национално ниво, така и по целия миграционен път. Литературният обзор показва, че познанията за повечето от тези емблематични видове във връзка с техния ареал, численост, тенденции на популацията и заплахи са на високо ниво. За шест от тези видове са изготвени Планове за действие.
Резултатите от въпросника показват 412 места, които са важни за опазването на мигриращите видове по миграционния път. Като следваща стъпка е нужно прилагане на метод за подбор само на EAEF местата с най-висок приоритет, които да са фокус на бъдещи научни и природозащитни дейности.
По отношение на заплахите по миграционния път бяха идентифицирани три основни направления на работа: (i) загуба и деградация на местообитания, (ii) интензификация на земеделието и (iii) изменение на климата. Литературният обзор ясно подкрепя този извод. Различните международни програми за опазване на птиците са идентифицирали сходни приоритети: за 60% от видовете в рамките на Конвенцията за мигриращите видове, селското стопанство се счита за основна заплаха, както и деградация и загубата на влажни зони в Централна Азия или преизпасването в Африка. Raptors MoU се фокусира повече върху директните заплахи, но AEWA или Рамсар също са идентифицирали загубата и деградацията на местообитания, особено във влажните зони, като основна заплаха.
По отношение на изследователските и мониторинговите дейности по миграционния път бяха открити четири ясни приоритета, чието въздействие да бъде допълнително проучено и оценено: (i) неустойчиви земеделски практики, (ii) промени в местообитанията на мигриращите птици, (iii) климатични промени и (iv) замърсяване.
Литературният обзор разкри голямо количество информация във връзка с мониторинга и изследването на мигриращите птици като цяло, но на регионално ниво резултатите са значително по-малко за Централна Азия и Близкия изток, където темите се отнасят предимно за птичи грип и други вирусни патогени. Когато става въпрос конкретно за миграционния път, наличната информация е ограничена, а повечето от публикуваните доклади се фокусират предимно върху изследванията, специфични за съответния вид или мястото, особено в Африка и Европа. В допълнение, оценката на EAEF включва по-задълбочен анализ на всяка основна заплаха и нуждите от минимизирането ѝ и предоставя препоръки и стратегическа визия за предприемане на следващи стъпки.
Пълната версия на доклада може да бъде изтеглена от ТУК.
