Над 2000 неправителствени организации от цял свят са взели участие в гласуването
"Поморийско езеро" получи международната награда "Син глобус" за Европа за добри практики в управлението на влажната зона. Наградите "Син" и "Сив" глобус се връчват по инициатива на Международната организация World Wetland Network (WWN), която включва неправителствени организации, занимаващи се с опазване и управление на влажни зони.
Наградите се връчват на влажни зони с международно значение, включени в списъка на Рамсарската конвенция в две основни категории – за най-добри ("Син глобус") и за най-лоши ("Сив глобус") практики в управлението на влажни зони. Отличените се избират чрез гласуване, в което тази година са взели участие над 2000 неправителствени организации от цял свят. Тази година бяха връчени шест награди "Син глобус" за влажни зони в Япония, Нова Зеландия, България, Мадагаскар, САЩ и Перу.
"Сив глобус" получиха пет Рамсарски места, съответно в Южна Корея, Колумбия, Австралия, Хърватска и Бенин. Наградата на Поморийско езеро бе връчена на националния координатор на Рамсарската конвенция за влажните зони в България Айлин Хасан, експерт в МОСВ, която представляваше България на 11-та Среща на страните членки на Рамсарската конвенция за влажните зони (COP11) в Букурещ, Румъния.
Сред най-големите успехи в управлението на "Поморийско езеро" като влажна зона е възстановяването на хидрологичния режим на езерото чрез ремонтиране на канала море-езеро. Каналът е единствената връзка на солената лагуна с Черно море и правилното му функциониране е от ключово значение не само за биоразнообразието, но и за солодобива и добива на лечебна кал от езерото.
Каналът е ремонтиран в рамките на проект "Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление", финансиран от Глобалния екологичен фонд и Световната банка. В рамките на същия проект беше изграден и посетителският център на Поморийско езеро. Той е един от най-модерните посетителски и природозащитни центрове на Балканския полуостров, като неговото оборудване бе осигурено по проект на "Зелени Балкани", финансиран от Оперативна програма "Околна среда 2007-2013" и Европейския фонд за регионално развитие.
За опазването и възстановяването на влажната зона се положени редица поддържащи и възстановителни дейности от 1996 г. Основните природозащитни дейности са осъществени от неправителствени екипи в партньорство и с подкрепата на МОСВ и местните власти.
Поморийско езеро е естествена свръх солена лагуна, включена в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение от 2002 г. В южната си част езерото е свързано с Черно море, чрез изкуствено прокопан канал. Влажната зона включва солени блата, тръстикови масиви и солници. Част от езерното дъно е покрита с лековита тиня. Езерото е важно заради своите естествени стопански ресурси – добив на сол, лечебна кал и рибни ресурси. Най-голямото богатство на Поморийско езеро е орнитофауната. Езерото е разположено на миграционния път Via Pontica и е ключово място за размножаване и зимуване по време на миграция. Установени са над 270 вида птици на територията на влажната зона, както и много други редки и защитени растителни и животински видове.
Наградите се връчват на влажни зони с международно значение, включени в списъка на Рамсарската конвенция в две основни категории – за най-добри ("Син глобус") и за най-лоши ("Сив глобус") практики в управлението на влажни зони. Отличените се избират чрез гласуване, в което тази година са взели участие над 2000 неправителствени организации от цял свят. Тази година бяха връчени шест награди "Син глобус" за влажни зони в Япония, Нова Зеландия, България, Мадагаскар, САЩ и Перу.
"Сив глобус" получиха пет Рамсарски места, съответно в Южна Корея, Колумбия, Австралия, Хърватска и Бенин. Наградата на Поморийско езеро бе връчена на националния координатор на Рамсарската конвенция за влажните зони в България Айлин Хасан, експерт в МОСВ, която представляваше България на 11-та Среща на страните членки на Рамсарската конвенция за влажните зони (COP11) в Букурещ, Румъния.
Сред най-големите успехи в управлението на "Поморийско езеро" като влажна зона е възстановяването на хидрологичния режим на езерото чрез ремонтиране на канала море-езеро. Каналът е единствената връзка на солената лагуна с Черно море и правилното му функциониране е от ключово значение не само за биоразнообразието, но и за солодобива и добива на лечебна кал от езерото.
Каналът е ремонтиран в рамките на проект "Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление", финансиран от Глобалния екологичен фонд и Световната банка. В рамките на същия проект беше изграден и посетителският център на Поморийско езеро. Той е един от най-модерните посетителски и природозащитни центрове на Балканския полуостров, като неговото оборудване бе осигурено по проект на "Зелени Балкани", финансиран от Оперативна програма "Околна среда 2007-2013" и Европейския фонд за регионално развитие.
За опазването и възстановяването на влажната зона се положени редица поддържащи и възстановителни дейности от 1996 г. Основните природозащитни дейности са осъществени от неправителствени екипи в партньорство и с подкрепата на МОСВ и местните власти.
Поморийско езеро е естествена свръх солена лагуна, включена в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение от 2002 г. В южната си част езерото е свързано с Черно море, чрез изкуствено прокопан канал. Влажната зона включва солени блата, тръстикови масиви и солници. Част от езерното дъно е покрита с лековита тиня. Езерото е важно заради своите естествени стопански ресурси – добив на сол, лечебна кал и рибни ресурси. Най-голямото богатство на Поморийско езеро е орнитофауната. Езерото е разположено на миграционния път Via Pontica и е ключово място за размножаване и зимуване по време на миграция. Установени са над 270 вида птици на територията на влажната зона, както и много други редки и защитени растителни и животински видове.
Успех в опазването на биологичното разнообразие на Поморийско езеро е изграждането и поддържането на островни местообитания за наземногнездящи птици. Особено популярен е големият остров на рибарките, на който ежегодно гнезди колония от над 1000 гривести рибарки. Преди изграждането на острова този вид птица е бил изчезващ за района, като от него са били останали едва 6 двойки. Това природозащитно начинание води началото си от 1996 г. Поддържането и дострояването на острова се осъществява ежегодно от български и чуждестранни доброволци с разрешението и подкрепата на МОСВ.
