България драстично изостава от другите държави в ЕС в политиките за намаляване на въглеродните емисии
До 200 млрд. долара годишно трябва да достигне международната помощ за развиващите се страни за адаптацията им към ефектите от климатичните промени (засушавания, наводнения и изчезване на видове) и прехода към зелени технологии. Сумата, изчислена от международната природозащитна организация WWF, е за периода до 2020 г. и е двойно по-голяма от договорената от група държави на конференцията в Копенхаген.
Според организацията ще се нужни поне 160 млрд. долара на година между 2013 и 2017 за смекчаващи мерки и нисковъглеродна икономика и 200 млрд. годишно до 2020 г. Парите могат да бъдат събрани чрез глобална схема за търговия с парникови емисии и поставяне на цена на всеки тон СО2, изпускан в атмосферата от индустрията, транспорта и земеделието.
Идеята беше застъпена и в доклад на работна група по климатично финансиране към генералния секретар на ООН, представен в началото на месеца. "Въглеродният данък" обаче среща силна обществена съпротива.
"Конференцията в Канкун може да се превърне в голям финансов пазарлък между тези, които дават, и тези, които взимат. Парите хем са обещани, хем ги няма", коментира Георги Стефанов, експерт по климата на WWF, по повод започналата в понеделник среща в Мексико.
По думите му до момента богатите държави са осигурили едва 4.5 от общо 30 млрд. долара за адаптация до 2012 г. (т.нар. фонд за бързо стартиране), обещани в декларативното споразумение от Копенхаген. От текста му обаче не става ясно как точно ще бъдат набрани средствата, необходими например за чисти технологии в енергетиката и транспорта.
Споразумението от датската столица, прокарано по настояване на президента на САЩ Барак Обама, призовава светът да задържи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, но не дава яснота как ще стане това.
България драстично изостава от другите държави в ЕС в политиките за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност, припомнят от неправителствената Коалиция за климата и WWF. Въпреки че изпуска по-малко емисии от позволеното по Протокола от Киото, страната използва най-много енергия за производство на единица БВП в цялата общност.
