През последните 30 години, 35% от всички местни видове са увеличили областите си на разпространение
Европейският съвет за преброяване на птиците (EСПП) публикува втория Европейски атлас на гнездящите птици (EАГП2), крайъгълен камък за познанията за биоразнообразието в Европа! Събрани са данни за птиците по систематичен и стандартизиран начин на площ от над 11 милиона км2. С около 120 000 доброволци на терен от всички страни в Европа, новият Европейски атлас на гнездящите птици се превръща в един от най-големите граждански научни проекти за биологичното разнообразие изпълнявани някога.
Днес в Европа се размножават почти 600 вида птици; 539 са местни видове и 57 интродуцирани (внесени на континента от други части на света). През последните 30 години, 35% от всички местни видове са увеличили областите си на разпространение (ареалите си), при 25% от видовете се наблюдава намаляване на гнездовите ареали, а останалите не показват промяна или тенденцията им остава все още неизвестна.
„Победителите“, с увеличен ареал, включват много горски видове птици и тези, защитени по международното законодателство. „Губещите“, с намален ареал, включват много видове, обитаващи земеделските земи. Промяната в земеползването и изменението на климата изглежда са основните причини за промените в разпределението на видовете птици в Европа.
Необходимостта от актуална информация за многообразието и разпространението на птиците в Европа беше очевидна още преди десетилетие, когато Европейският съвет за преброяване на птиците реши да започне проекта за втория Европейски атлас на гнездящите птици (EАГП2).
Той надгражда своя предшественик, „Европейски атлас на гнездящите птици“, публикуван през 1997 г. и базиран на данни за птиците, събрани през 80-те години на 20-ти век.
Второто издание на атласа комбинира високите научни стандарти в унисон с научен подход от страна на гражданите за събиране на данни за многообразието и разпространението на всички видове птици в Европа, както и за документиране на промените, настъпили след публикуването на първия атлас.
През периода на теренна работа по второто издание на атласа (2013–2017 г.) са регистрирани 539 местни видове птици, размножаващи се в Европа, 59 от които са концентрирани главно в Европа, а 40 са видове, които могат да бъдат намерени само в Европа (ендемити). Малко са широко разпространените видове като бяла стърчиопашка (Motacilla alba) или обикновена кукувица (Cuculus canorus), които са регистрирани в над 85% от всички 50 километрови квадрати, изследвани в атласа. Повече от 50% от видовете се срещат в по-малко от 10% от всички изследвани квадрати, така че всички държави и съответните региони имат своя специфична отговорност към това общо богатство.
Данните във второто издание на атласа показват, че 57 неместни видове се размножават в Европа, т.е. един от всеки десет от европейските видове птици, гнездящи в Европа е внесен от другаде; 39 от тези видове са документирани за първи път през последните три десетилетия.
Въпреки промените в европейския пейзаж и климат, много малко са видовете, които са напълно изчезнали от континента, такъв пример е трипръстката (Turnix sylvaticus). Същото се отнася и за видовете, естествено колонизиращи европейския континент, като малкия бързолет (Apus affinis).
Все пак се наблюдават и значителни промени в европейската орнитофауна за последните 30 години. Според анализите в настоящото издание на атласа, 35 % от всички местни видове са увеличили ареалите си. Такъв е примерът с биволската чапла (Bubulcus ibis), жълтоглавата стърчиопашка (Motacilla citreola), малката черноглава чайка (Larus melanocephalus). От друга страна, при 25% от видовете се наблюдава намаляване на ареалите. Такъв е случаят с бойника (Calidris pugnax), голяма дропла (Otis tarda), синявица (Coracias garrulus), градинска овесарка (Emberiza hortulana) – видът, избран за корицата на атласа. Освен това, гнездовите ареали на европейските птици са се изместили на север със средно 28 км (около 1 км годишно).
Серги Херандо, член на координационния екип на ЕАГП2 към Каталунския орнитологичен институт казва:
„Регионите в северните части на континента са регистрирали повече видове, докато районите в южната част на Европа са претърпели загуби. Често се откриват загуби при видове птици, характерни за земеделските земи и пасищата, особено в Средиземноморския регион, както и в Западна и Централна Европа. Земеползването и изменението на климата изглежда са основните двигатели на тези промени и ще трябва да бъдат изследвани допълнително."
Това е в съответствие със съществуващата информация за намаляването на популациите на много птици, обитаващи земеделските земи, поради интензивните земеделски практики. Тъй като много видове изместват ареалите си на север, видовото богатство на горските видове птици се увеличава, вероятно и в резултат на изоставянето на земи, които отново се превръщат в гори. Много други аспекти също са разгледани в книгата, като например, че видовете обитаващи високопланинските ливади, тундрата и торфените блата намаляват в значителни части от ареалите си.
Г-н Петр Воржишек от координационния екип на към Чешкото орнитологично дружество обяснява, че политиката за опазване на околната среда всъщност работи:
„Много от важните за опазване видове птици в Европа са претърпели загуби в разпространението, но има и положителни примери, които показват, че опазването на природата работи. Много видове, защитени от международното законодателство, като морския орел, са увеличили значително разпространението си в Европа, което е видно и при редица видове, обитаващи влажни зони, при които също се наблюдава увеличаване на гнездовото разпространение, тъй като са се възползвали от по-добрата защита на техните местообитания (голям воден бик и саблеклюн,).“
Новото издание на Европейския атлас на гнездящите птици представя нова основна линия на европейската орнитофауна, с безпрецедентно географско покритие от Азорските острови до Уралските планини. Като това го прави и един от най-големите досега граждански научни проекти, фокусирани върху картографирането на биологичното разнообразие. Общо около 120 000 теренни експерти са допринесли с данни за атласа, като по-голямата част от тях са участвали на доброволен принцип. Верена Келер от Швейцарския орнитологичен институт, член на борда на Европейският съвет за преброяване на птиците, ръководител на проекта на новия европейски атлас и водещ автор на книгата коментира: „Новият европейски атлас на гнездящите птици беше възможен само благодарение на мрежата от организации и хора от мрежата на Европейският съвет за преброяване на птиците, от всички краища на Европа. Всички посветени на обща цел, сътрудничество отвъд всички граници и бариери."
Иван Рамирес, старши ръководител на природозащитните дейности в BirdLife Европа и Централна Азия, коментира:
„Този Атлас е ключова публикация, която трябва да насочва бъдещата природозащитна работа в нашия регион. Той помага на експертите да разберат промените в разпространението на всички видове птици, настъпили през годините и така ясно подчертава къде трябва да се осъществяват дейности по опазване на видовете и възстановяване на местообитанията в нашия регион."
Работата по Европейския атлас на гнездящите птици в България се координира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Основната част от данните са събрани в базата данни SmartBirds, към която има приложение за смартфони SmartBirdsPro. Над 200 любители на птиците събраха близо 600 000 наблюдения, използвани за атласа. Установени са 264 гнездящи вида птици. Информация за птиците предоставиха и Изпълнителната агенция по околна среда, Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна, СДП „Балкани“, Българска фондация Биоразнообразие. В събирането и анализа на данните участваха експерти от БДЗП, Националния природонаучен музей към БАН, Шуменския университет, Пловдивския университет, Русенския екомузей с аквариум, Българска орнитологическа централа – ИБЕИ-БАН, Национален парк Централен Балкан, Софийски университет Лесотехнически университет, Дружеството за защита на хищните птици.
“В България на по-малка площ виждаме основните тенденции, характерни за Европа. Не малко видове, обект на опазване и природозащитни мерки като морския орел, белоглавия лешояд и немия лебед, увеличават ареалите и числеността си. Други, особено далечни мигранти като египетския лешояд и червеноногата ветрушка например, намаляват числеността и значително свиват ареалите си. Някои южни видове като черноглавата овесарка разширяват ареала си на север. Имаме и новопоявили се гнездящи видове като големия нирец, но за съжаление и изчезнали видове като ястребовия орел и голямата дропла. Характерно за България и някои други страни в Източна Европа е, че намаляването на видовете обитаващи земеделските земи все още не е толкова силно както в Западна Европа”, коментира Стойчо Стойчев от БДЗП, координатор за България.
Второто издание на Европейския атлас на гнездящите видове накратко:
• 596 гнездящи видове птици
• 10 години работа
• 120 000 теренни експерти
• 48 национални партньори
• 5 години работа на терен
• 5110 квадрата 50х50 км с информация за гнездящите птици
• Покрити са 11 075 000 км2 oт почти цяла Европа, от Португалия до Русия
Книгата:
• 556 напълно преброени вида
• 69 вида са засегнати в приложението
• 689 50х50 - километрови карти, показващи изобилие или доказателства за размножаване
• 222 10-километрови моделни карти.
• 446 карти, показващи промени в разпределението на видове от последния атлас.
• 348 автори на текстове за видовете.
• 960 страници.
Българско дружество за защита на птиците и Европейският съвет за преброяване на птиците благодарят на всички професионални орнитолози и любители на птиците, допринесли за изготвянето на втория Европейски атлас на гнездящите птици!
