Има проблем в разпространението и на други видове, свързани със снежните местообитания
Дребното, но наистина страшно зверче, започва да се топи по брой така, както се топят и снеговете в любимите му местообиталища, съобщи Би Би Си. Проучванията показаха, че росомахите, които влизат в бой и с мечки, намаляват в цяла Северна Америка и това се свързва пряко с намаляването на силно заснежените региони вследствие на измененията в климата.
Проучването показа проблем в разпространението и на други видове, свързани със снежните местообитания, но за росомахата те нямат алтернатива. Смелият хищник живее в северните части на Скандинавия, в Северна Америка (предимно в 6 провинции в Канада), в Северна Русия, в Северен Китай и в Монголия. Храни се с мърша и дребни животни, които убива сама, като зайци, гризачи и малки копитни. Поради своята ненаситност в някои езици (вкл. български) е наричана “лакомец”.
Росомахата (Gulo gulo) е най-големият представител на поровете. Средните размери на животното са като на повечето улични кучета: дължината им е 65-87 см с опашката, а теглото - между 10 и 22 килограма. Някои извънредно едри мъжкари са достигали 31 килограма, но те са рядкост. За тези невпечатляващи габарити росомахата демонстрира стъписваща сила, издържливост и почти безумна смелост, което я прави почти винаги победител в битките с вълците и неприятен противник даже за черните мечки.
Въоръжена с яки челюсти, мощни нокти и остри въби, росомахата често прогонва вълците от плячката им, ако не са цяла глутница (документирано е прогнване на два вълка от росомаха, два пъти по-дребна от всеки от тях) и печели боеве един на един и с най-едрите вълци. Мечките, които са поне 10 пъти по-тежки от нея, също имат неприятности, но в крайна сметка я принуждават да отстъпи поради огромната разлика в категориите. Има документиран случай, в който росомаха, тежка под 15 килограма, се опита да отнеме плячката на черна мечка, тежка около 200, но загина в боя. Тези епични битки се разразяват, обикновено, при тежки зимни условия, когато гладът принуждава дребният хищен боец да рискува да отнеме плячката на други хищници.
Поради голямата конкуренция между силните месоядни животни в жизнения си ареал росомахата предпочита сама да си лови храната, вместо да изчаква други и да я отнема с бой. Огромната й сила улеснява лова на дребни същества, но е известен случай, в който зверчето е убило измършавял лос, който тежи стотици килограми! Успехите на бойното поле при толкова малки размери правят росомахата достоен съперник на най-безкромпромисните хищни бойци - тези от семейство Котки. Вследствие на качествата й никой хищник не обича да влиза в конфликт с росомахата и в резултат тя няма естествени врагове. Подрастващите, обаче, понякога стават жертва на хищните птици.
Проучванията на американски специалисти, обаче, показват, че макар и още да не е застрашена от изчезване (в Канада живеят 15 000 - 19 000 екземпляра), росомахата среща същия проблем, както и другите видове, приспособени за живот сред снеговете - намаляването на снежната покривка. Регистрирано е намаляването между 1968 и 2004 година на средната дълбочина на снега в шестте канадски провинции, обитавани от хищника, както и в северозападната част на САЩ. “Изглежда, че това ще се отрази като шок на видовете, чийто живот е свързан със снега, какъвто е росомахата” - коментира д-р Броуди от Щатския университет на Пенсилвания. Той е открил пряка връзка между намаляването на дълбочината на снежната покривка и намаляването на броя на росомахите, които биват улавяни в капани, като резултатите показват, че с намаляването на снега популацията на дребния хищник намалява с още по-голяма скорост.
Учените обясняват явлението с комплексни фактори: при меки зими умират по-малко едри животни и росомахите имат по-малко трупове за храна. Слабият сняг се отразява пагубно и върху броя на гризачите (дебелият сняг ги пази от студа), значи още по-малко храна за хищният боец. В резултат на всичко по-тънкият сняг причинява недостатъчност от храна за росомахите и те намаляват.
Учените посочиха, че в Южното полукълбо има същества, които страдат от обратния процес: увеличаването на Антарктическите ледове, което е обратно на тенденцията в Канада, застрашава популацията на някои видове пингвини, които са зависими от свободните от леда места за размножаване и търсене на храна.
