Въздействията върху климата могат да доведат до драстично увеличение на цените на хранителните продукти
Въздействията върху климата могат да доведат до драстично увеличение на цените на хранителните продукти през следващите десетилетия, докато селскостопанският отрасъл се бори да се адаптира към променящите се климатични модели, пише
Това е стряскащо предупреждение в резултат на поредица от изследвания, публикувани от Потсдамския институт за изследване на климатичните Impact (PIK) в специален брой на списанието „Аграрна икономика“.
Проучванията потвърждават притесненията, че сериозното разширяване на производството на енергия от биомаса би могло да доведе до по-високи цени на храните и селскостопанските стоки, тъй като земята, използвана за производство на храни, се превръща в земя за производство на енергийни култури. Но заключението на PIK е, че „световните пазари на храни ще бъдат засегнати много повече от изменението на климата, отколкото от повишеното търсене на биоенергия“.
Различните модели, разработени от изследователите, сочат, че цените на селскостопанските продукти могато да се окажат с около 25 на сто по-високи през 2050 г. в резултат на преките последици от изменението на климата върху добивите, в сравнение с референтния сценарий, при който няма изменение на климата. Разширяването на сектора на биоенергията пък би довел до повишаване на цените на хранителните продукти с около пет на сто, пише greentech.bg.
Анализът разполага с три отделни проучвания на PIK, които оценяват въздействието на изменението на климата върху търсенето на обработваема земя, ефекта от климатичните влияния върху добивите, както и как биогоривата от второ поколение могат да помогнат за намаляване на въглеродните емисии в транспортния сектор.
Кристоф Шмиц, ръководител на изследването за обработваемата земя, казва, че въздействието на изменението на климата вероятно ще доведе до драстично увеличение в търсенето на обработваема земя.
„Ние открихме, че повечето модели за бъдещето говорят за увеличаване на обработваемите земи до 2050 г. с повече от 50% при сценариите с неотслабваща сила на изменението на климата, отколкото при сценариите, в които се приема съществуването на постоянен климат“, каза той в изявление. Увеличението означава, че светът ще изисква 320 милиона хектара обработваема земя до 2050 г. вместо сега съществуващите 200 млн. хектара.
По-голямата част от търсенето на нови ниви вероятно ще се случи в Южна Америка и Субсахарска Африка, което пък означава, че има реален риск като страничен ефект да се генерира допълнително увеличаване на на емисиите на парникови газове.
„Търсенето на допълнителни обработваеми земи може да е лоша новина като в тези региони, които в търсене на допълнителни обработваеми земи може би ще секат вековни гори. Това води до увеличаване не само на въглеродните емисии, но и вреди на биоразнообразието и заплашва важни екосистемни услуги“.
