Или пак ще слушаме старата песен на нов глас?
По внушителен начин миналия месец беше отбелязано влизането за разглеждане в пленарна зала на новия закон за горите. От земеделското министерство бяха решили в чест на паметното събитие на софийска сцена да бъде поставен моноспектакъла „Гласове“ по разкази и публицистика на Николай Хайтов. Както е известно, авторът освен че е сред класиците в родната ни литература, е също общественик, а не на последно място и защитник на българската гора, както и лесовъд. Затова и не е случаен фактът, че точно негови творби бяха избрани за този спектакъл.
Философията на новия Закон за горите е напълно съобразена с най-съвременните световни тенденции за опазването на горите, отразени в резолюцията на Двадесетата сесия на Комитета по горите при ФАО/ООН в Рим – това беше един от изводите от участието на зам.-министъра на земеделието Георги Костов в Сесията и в Световната седмица на горите през октомври в Рим.
Дали обаче с новата нормативна уредба ще се сложи край с нескончаемите и в повечето случаи – мъгливи, заменки на горите, зад които нерядко се прикриват далавери, отдавна плачещи за прокурор? Като цяло, замяна на гори ще допуска и новият закон. Тя обаче ще се допуска за изграждане на общински и държавни инфраструктурни проекти и плюс това ще става с такса 6 пъти по-голяма от досегашната. Освен това ще е позволено заменки да стават само с гори, които са извън защитени територии.
От друга страна, предназначението на горските територии пък ще може да се променя само за изграждане на републиканска или общинска инфраструктура, като например най-вече пътища. А онези „бартери“ с гори, които вече са факт, ще могат да се развалят единствено по съдебен път. Допълнителна бариера пред своеволията ще бъде и това, че текстовете в новия закон ще гарантират, че горските масиви в заменените територии няма да се изсичат.
Природозащитниците обаче май са на друго мнение. Те алармират, че някои от заменените гори ще могат да се застрояват въпреки обещанието, че заменените гори ще останат „бутикови гори”. Освен това, държавните територии в защитените зони като Витоша, Рила, Пирин ще могат да стават частни. Преди 76 години – обратно – държавата е купувала частни гори, за да създаде Народен парк „Витоша”, припомнят екоактивисти. Те са разтревожени и от факта, че в горите ще може да се строят ски писти и ветропаркове, като в същото време изсечените терени ще продължат да се водят гори. Не на последно мято, предвиденото прехвърляне на управлението на природните паркове от държавата към общините също хвърля в ужас екозащитните организации. Представете си община Царево, например, да управлява Природен парк „Странджа”, коментират те.
Какво обаче мисли Н.В. Народът? Преди седмица agro.bg публикува анкета по този повод. „Смятате ли, че с новия Закон за горите ще бъдат преустановени неправомерните заменки?“ – ви попитахме ние. Резултатът беше изумително единодушие на потребителите – оказва се, че до 15-ти ноември 100% от гласувалите са избрали последния отговор: „Едва ли предвидената в закона децентрализация на управлението ще спре заменките“… Коментарът като че ли е излишен. Каквото и да си говорим, българинът става все повече Тома Неверни. След като толкова години се нагледа на криминална приватизация, източване на предприятия, безогледни заменки и пр. и пр., нашенецът вече не вярва, че с поредния закон ще може да сложи край на далаверите с горските парцели, чрез които мнозина (неслучайни хора, разбира се) се уредиха с територии в апетитни райони – най-вече морски и планински курорти, като това им е излязло по няколко левчета квадрата. В някои случаи – дори не левчета, а жълти стотинки. Щеше да е смешно, ако не беше трагично. А да не говорим, че не са малко и случаите, когато атрактивните територии са придобивани без екооценка. Но кирливите ризи тепърва ще излизат на бял свят. И какви ще са последствията от нарушенията, ощетили данъкоплатците с милиарди левове и довели до заливане с бетон на хиляди декари гори, предстои да видим. Както да видим и другото – дали на порочната схема ще бъде сложен най-после край, или старата песен ще продължи на нов глас…
Коментар на Светослав Динков
