Предстои да бъдат създадени национални програми по петте цели от стратегията
Европейският съюз планира да излезе от кризата и да посрещне икономическите, социалните и климатичните предизвикателства през следващите десет години с помощта на новата стратегия за растеж и заетост – "Европа 2020", обявена от Еврокомисията през март.
На Европейския съвет на 17 юни лидерите на страните членки одобриха стратегията, а сега предстои да бъдат създадени национални програми по петте цели от стратегията - повече инвестиции в иновациите и научните изследвания, посрещане на климатичните и енергийни предизвикателства, достъп до по-добро образование и намаляване на бедността.
Един от ангажиментите, които държавите от ЕС трябва да постигнат в рамките на "Европа 2020", е осъществяване на ниво ЕС на целта "20/20/20", заложена и в пакета директиви "Енергетика и климат". Тази цел на практика означава ЕС като цяло да успее до 2020 г. да намали парниковите газове с поне 20% в сравнение с нивата от 1990 г., 20% от консумацията на енергия да е резултат от възобновяеми източници и 20% от планираните съкращения в енергоконсумацията да са постигнати с мерки за енергийна ефективност.
Въпреки че ЕС е поел колективна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата през 1990 г., все още не е направено вътрешно разпределение на този ангажимент между държавите членки. Това обясни Миля Димитрова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" към Министерството на околната среда и водите в България.
Докато за ангажиментите на България в ЕС предстои допълнително договаряне, то отдавна са ясни процентите за намаляване на парниковите газове в България съгласно Протокола от Киото, който страната ни ратифицира през 2002 г. Осемпроцентно намаляване на парниковите газове към 2008 – 2012 г. спрямо нивата от 1988 г. е стойността, с която България се е ангажирала.
Георги Стефанов, експерт по промени в климата към неправителствената организация WWF, подчерта, че България и в частност българската индустрия със сигурност е една от водещите страни постигнала целите за намаляване на емисиите по Протокола от Киото. Тази ситуация се дължи основно на преструктуриране на икономиката като цяло и затварянето на много предприятия.
От друго естество е изискването на България да намали емисиите си във връзка с пакета от директиви "Енергетика и климат", познат като 20/20/20. Тези проценти трябва да бъдат достигнати задължително, като специфичното е индикативната цел за България за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници от 16% до 2020 г. (заложени в Директива 2009/28/ЕО), обясни експертът.
Според него конкретно за българската икономика е задължително да се поставят най-високите цели, за да може от най-високо интензивна икономика в ЕС (интензивно потребяваща енергия - бел. ред.) да успеем да се трансформираме поне в конкурентоспособна на средни нива. Макар опасенията на индустрията и основно на енергетиката са, че тези цели са недостижими за България, родните предприятия трябва да покрият тези изисквания, като средства за това се планират да бъдат бюджетирани от фондовете на ЕС, а също и остават много възможности за средства от схемата за зелени инвестиции и в схемата за търговия с емисии на ЕС.
Ако целите, поставени пред България, не бъдат изпълнени, българската индустрия ще бъде обречена на драконовски ограничителни финансови мерки, каза Стефанов. По думите му това със сигурност ще доведе до затварянето на лошо управлявани отрасли и в следствие до повишаването на безработицата в страната.
Целите обаче на намаляването на СО2 са различни, коментира експертът към WWF. Силната страна на процентните намаления на парникови газове е, че всички тези ограничения на практика водят до нови технологии, нови работни места и по-малък екологичен отпечатък. Това е и основният недостатък на родната най-високо интензивна икономика - че не вижда тези промени като възможности за увеличаване на приходите и подобряване на технологичното състояние на предприятията, а точно обратното.
На този етап тежката индустрия и енергопроизводството се оказват най-засегнати от намаляване на парниковите газове. Но понеже вече има в голяма степен намаляване на емисиите, а и тези сектори са запознати със задължителните компоненти, моето мнение е, че транспортът ще бъде особено засегнат през следващите години. "От една страна, той е секторът с чувствително увеличение на емисиите, а от друга страна, ще влезе на по-късен етап в схемата за емисиите", обясни Стефанов.
Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК), смята, че най-трудно ще е намаляването на емисиите в енергетиката - термичните централи, независимо от възможността за дерогация на директивата за търговия с емисии с цел намаляване на тежестта върху сектора в началото на периода 2013 - 2020. По думите ми това се потвърждава, особено като се отчетат сключените дългосрочни договори за изкупуване на цени от 170 лв. на мВтч (при сегашен енергиен микс от около 70 лв.).
"Алтернативата на фотосоларните инсталации (над 820 лв. на мВтч) и вятърната енергия (над 220 лв. на мВтч), като не се отчитат другите разходи и преференции за сметка на потребителите и бюджета, в това число на ЕС, е очевидно скъпа и неприемлива", смята Бранков.
Цената на АЕЦ Козлодуй от 39 лв. на мВтч и едни по-прецизни оценки за инвестициите, оперативните разходи и възвращаемост на нови ядрени мощности според него ориентират към ускорено нисковъглеродно развитие на възможно най-ниска цена за обществото, държавата и енергопотребителите от бизнеса.
Според Георги Стефанов от WWF обаче от секторите, попадащи в групата за намаляване на емисиите, не може да се каже, че ще има такива с по-лесно или по-трудно преминаване към схемата за по-малко парникови газове. Принципът, е че или го правиш и спестяваш пари и продължаваш да се развиваш, или изпадаш от играта и започваш да губиш, а вследствие и да не функционираш. "Това е правилото, за да няма привилегировани бизнеси", уточни той.
Въпреки трудностите, които бизнесът в България може да срещне при намаляване на емисиите, България подкрепи заключенията на Съвета на екоминистрите, проведен 11 юни. Тогава всички министри на околната среда от ЕС с изключение на италианския екоминистър дадоха принципната си подкрепа за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 30% до 2020 г.
По-голямото намаляване беше предложено от Еврокомисията в съобщение до Европейския парламент, съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, което се отнася за "Анализ на възможните варианти след намаляването с 20% на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии".
България все пак счита, че решение за преминаване към 30-процентната цел, не може да се вземе сега, поне не преди шестнадесетата среща на високо равнище за изменение на климата (СОР 16) в Канкун, която ще се проведе през декември 2010 г. Със сигурност представеният анализ представлява добра основа за по-широк политически и обществен дебат относно пътя, по който ЕС да поеме, що се отнася до политиката по измененията на климата, уточни Миля Димитрова от екоминистерството.
Директорът на дирекция "Политика по изменение на климата" подчерта, че позицията на България е, че е необходима детайлна оценка на разходите за и ползите от преминаването към цел от 30% редукция на емисиите за отделните държави членки, както и реалните последици за икономиките.
"Необходим е също така по-обстоен анализ на отделните опции за постигане на по-амбициозната цел и визия за тяхното практическо приложение", заяви тя в заключение.
Георги Стефанов е настроен абсолютно положително към бъдещо съкращаване с 30% на парниковите газове. Според него това е най-минималното, което може да бъде направено.
Икономическата оценка на Генерална дирекция "Климатични действия" към ЕК през март 2010 г., много ясно посочи, че сега е моментът от чисто финансова гледна точка да се положат действия за 30% намаление, подчерта експертът. По думите му всички доводи против са основно резултат от лобистки действия на големия бизнес (познат като BAU = business as usual), който се базира изцяло на изкопаеми горива.
Димитър Бранков обаче има негативно мнение по въпроса за 30% намаление. Той уточни, че на този етап няма ясен огледален ангажимент на основните развити и развиващи се икономики извън ЕС. Приемането на нова цел за ЕС от 30% означава, че България ще трябва да приеме още по-висока цел за 2020 г. Според него тя вероятно ще бъде над 70% по-ниски емисии от тези, които сме имали през 1988 г. (спрямо тази година е нивото, на базата на което България съкращава емисиите с 8% за 2008 – 2012 г. съгласно Протокола от Киото). dnevnik.bg
