България е една от страните в Европа, които ще бъдат сериозно засегнати от въздействието на глобалното затопляне с над 1,5°C
На 28 януари WWF България и фондация „Конрад Аденауер“ България представиха доклада Климатичното предизвикателство за България - съвместно научно изследване, което представя на достъпен език актуални данни за климатичните промени, трудностите, свързани с тях и необходимите спешни действия.
Докладът припомня, че България вече е сериозно засегната от климатичните промени и че за да избегнем най-лошите въздействия, имаме нужда от наука и образование за климата след ученици и възрастни, адекватни политики и регулации, в съотвествие с целите на ЕС и приоритет за бизнес и иновации, които отчитат нуждата от адаптация към климатичните промени.
В настоящия доклад, заедно с Фондация „Конрад Аденауер“, показваме как разрешаването на климатичната криза може да бъде обединяващо предизвикателство за науката, политиката и бизнеса. Пред нас са три критично-важни цели: да съхраним екосистемите, да стабилизираме климата и да създадем климатично-неутрална, кръгова и процъфтяваща икономика в България. Можем да постигнем това единствено обединявайки сили с природата, от която сме част, коментира на представянето на доклада Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България.
Според настоящите научни оценки, ако емисиите на парникови газове продължат на сегашните нива, планетата ще се затопли с приблизително 2,7°C до 2100 г., се казва в доклада. Това ниво на затопляне би било катастрофално за човешкото общество, икономика и природни екосистеми. Всъщност учените смятат, че всяко затопляне над 1,5°C може да причини необратими щети, като отмирането
на амазонските тропически гори и коралови рифове и пълното топене на целия арктически лед през лятото.
България е една от страните в Европа, които ще бъдат сериозно засегнати от въздействието на глобалното затопляне с над 1,5°C. Според настоящите прогнози за емисиите, България може да се затопли с 4,4°C до 2100 г. валежите да намалеят с повече от 20%, застрашавайки водоснабдяването на градовете и селското стопанство. Добивите от пшеница и царевица може да намалеят с 1/5. До края на века тежки летни засушавания вероятно ще се случват всяка година, докато честотата на катастрофалните наводнения (сега веднъж на всеки 50 години) може да се увеличи от 2 до 4 пъти.
Целта на доклада не е да алармира, а да представи сложната проблематика на климатичните промени възможно най-достъпно и да ни подтикне към адекватни и навременни действия, подчертава Апостол Дянков, ръководител "Климат и eнергия" във WWF. България може да адаптира индустрията, земеделието и природозащитата си по начин, по който не само да минимизира негативните ефекти, но и да извлече ползи, като развием производството и използването на ВЕИ, повторното използване и рециклиране на суровини и продукти и регенерирането на естествените екосистеми - връщането на природата в нашите ферми и градове.
Зеленият пакт на ЕС - огромна инвестиция във възобновяеми източници и иновации, е големият ни шанс да успеем в това начинание, допълва Миля Димитрова, старши експерт "Климат" във WWF България.
Докладът на български език може да свалите от тук, а на английски - тук.
