WWF и екипът, който се бори с престъпленията срещу дивата природа

За над 15 години или откакто WWF съществува официално като организация в България, броят на служителите ни се е увеличил многократно, а с него и спектърът от теми, които изследваме в дълбочина. Или пък обратно.
 
Едно обаче остава константа - никога не сме били равнодушни към темата Престъпления срещу дивата природа. Нещо повече, тя винаги е била в центъра, около който се върти нашата работа. Не сме спирали да работим за възстановяване и опазване на българските гори, реки и защитени местности, за превенция на незаконните дейности, на безразборно строителство и сечи в едни от последните кътчета дива природа у нас. Постепенно трупаме все по-голям опит и в предотвратяването на конфликта човек-мечка, а ихтиолозите ни буквално и преносно „плуват“ в свои води що се отнася до опазване на най-уязвимите представители на река Дунав и Черно море - есетрите.
 
Някой беше казал, че никоя армия не е по-добра от своите войници. Нашата армия е армия от природозащитници. Казваме им СуперЕкип – малък, но включващ в себе си умни, образовани, опитни и най-вече отдадени хора, посветили голяма част от живота си именно на престъпленията срещу дивата природа. И продължават да го правят.
 
Спокойно, те не използват зъби на вълк и нокти на мечка в борбата си с тях, макар че би било добра метафора. Тук всеки има своя специална функция, но стига сме увъртали, нека ви ги представим:
 

Нада Тошева е ръководител на проект „Успешно преследване на престъпленията срещу дивата природа в Европа“ (SWiPE). Завършила е История в СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация История на Византия и балканските народи. Открива природозащитата като своя кауза и професия веднага след завършването си. В продължение на седем години е била програмен директор на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието, а от 2007 до 2019 - изпълнителен директор на Българско дружество за защита на птиците и представител на партньорите от Европа и Централна Азия в Европейския и Глобален съвет на BirdLife International. С темата за престъпления срещу дивата природа се занимава от 2009 г.

„Все още помня деня, в който маркираният със сателитен предавател в Гърция египетски лешояд - Пасхалис - спря да предава. Колегите го намериха в Нигер, където се оказа, че избиват лешоядите заради огромното търсене на части от тези птици в Нигерия – най-големият пазар в Африка за възраждащите се вуду церемонии и ритуали. Така научаваш за многото лица на престъпленията срещу дивите животни - ограбването на гнезда от колекционери на яйца или диви птици, тровенето, незаконния лов, и т.н., както и че това са престъпления без граници, които нарушават и без друго крехкото равновесие в природата.“ 

Като ръководител на проекта SWiPE координира работата на TRAFFIC, Flora and Fauna International и партньори на WWF в 11 страни от Европа за събиране на данни за престъпленията срещу дивата природа и повишаване на осведомеността както на правоприлагащите органи, така и на обществото относно мащаба и влиянието на тези престъпления върху хората.
 

Екатерина Войнова е на 37 години, завършила е Европеистика в СУ, а след това магистратура по Международни отношения и дипломация в университета в Лайден, Холандия. Работи във WWF България от началото на 2014 г. като доскоро се занимаваше предимно с опазването на критично застрашените есетри в р. Дунав и Черно море, както и срещу бракониерството им. В проекта работи по доклада за нивата на престъпленията срещу дивата природа, който е първият по рода си анализ на официалните данни от отговорните за контрола институции, съдебни решения, данни от прокуратурите в България и информация от колегите от природозащитния сектор и медиите. Изследването ще публикуваме до края на 2021 г. Екат отговаря и за предвидените в проекта обучения на прокурори и разследващи органи, за поддържане на мрежата от контакти със заинтересованите страни и за работата с властите за подобряване на разследванията за престъпления срещу дивата природа.
 

Мария Качамакова е едва на 30 години, но вече е експерт по опазване на видовете във WWF и асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. В началото на 2021 г. защити дисертация по консервационна биология. Работи в организацията от 2017 г., а от пролетта на тази година е и координатор на дейностите ни по опазване на кафявата мечка у нас.

„Казусите, с които се сблъсках през последната година, мe убедиха, че основната причина за намаляване популацията на мечката в България са именно престъпленията срещу природата - бракониерството, отровите, примките, нарушените местообитания. За да им противодействаме, работим за предотвратяване на щетите от мечките и съответно – за намаляване на конфликта с хората, който е една от причините за незаконно убиване на животни. Също така възнамеряваме да разработим национален противобракониерски план, който да рамкира ролите на съответните институции и да гарантира превенцията и по-ефикасното разкриване и наказване на тези престъпления. За да бъдат мечките в безопасност в гората.” 

Като последен, но не по важност в екипа, а просто защото е джентълмен, ви представяме Костадин Вълчев – човекът енциклопедия, когото трудно можеш да изненадаш с ново знание за света. Той е дипломиран магистър-инженер по горско стопанство към Лесотехническия университет в София. Четири години работи като експерт по фауната в ПП „Витоша“, а в екипа на WWF България - от почти четири в ролята си на старши експерт „Опазване на горите“. Теренната работа по изучаване и опазване на дивите кози носи огромно удовлетворение на този наш колега. Той е и автор на първия план за действие за опазване на дивата коза в България. Има опит и в редица проекти и дейности, свързани с проучване и опазване на вълка и мечката (и като цяло с едрите хищници), с телеметрия и ДНК изследвания.
 
От 2020 г. е член на Спасителния мечешки отряд на WWF България. Костадин е сред малкото щастливци, срещали мечки в дивата природа и освобождавали мечки от бракониерски примки. От всичко казано дотук, изводът е един: Костадин е човекът, на чиито съвети можете да се доверите изцяло. Не само за това как да избегнете среща с мечка в гората, но и какво да правите, в случай че пътеките ви се пресекат.