Фермерите – „изгубени в превода“ на новата ОСП

Коментар на Петя Ставрева, председател на ПП Обединени земеделци

 

Каква Обща селскостопанска политика ще бъде договорена в Брюксел и от каква ОСП реално се нуждаят фермерите и жителите на селските райони в ЕС?!

Този въпрос звучи все по-често на фона на горещи дебати и многобройни срещи и дискусии, посветени на бъдещето на ОСП.

През новия програмен период и българските, и европейските фермери очакват по-справедливо, по-равнопоставено и устойчиво подпомагане на производителите в общността.

Години наред и земеделските стопани, и институциите призовават за опростяване, но на практика виждаме усложняване в земеделската политика на ЕС. Зелената вълна, която залива ОСП и въвежда нови еко-схеми и правила за формиране и получаване на субсидиите, създава големи очаквания, но и нови притеснения за бъдещето у фермерите.

От една страна, насърчаването на производството на биопродукти отговоря на нарасналите очаквани от европейските потребители за достъп до качествени храни. От друга е натискът върху фермерите за повече биоземеделие за сметка на конвенционалното производство на земеделски продукти. “Позеленяването” е процес, който изисква време и има много измерения.

Красивата опаковка не винаги е гаранция за качествено съдържание и изглежда това може да важи и за новата ОСП, която се ражда в условия на тежки компромиси и свръхамбиции за зелени, еко и т.н. практики.

Ще има нови правила и изисквания, значителна бюрокрация и много очаквания фермерите бързо да се адаптират към задаващите се на хоризонта промени.

Дебатите и споровете в европейските институции за поредната реформа на ОСП показаха, че всяка държава търси своя интерес и приоритети във финансиране на земеделието през следващия програмен период. За първи път екологията ще доминира в планирането на земеделското производство и ще е определяща за доходите на фермерите. Тази сериозна трансформация ще се отрази и на бизнесмодела на производството и ще рефлектира върху себестойността на продукцията.

Политиките за развитието на селските райони също са в процес на промяна. Съществен въпрос е доколко при планирането на бъдещите приоритети са отчетени пропуските и грешките при реализирането на досега прилаганите програми за малките населени места. Устойчивото развитие на селските райони изисква регионален подход и прецизно формулиране на конкретни възможности, които да са атрактивни най-вече за младото поколение.

Програмата за развитие на селските райони в България не успя да изпълни една от най-важните си мисии – възраждането на селата като пазител на българския дух и традиции.

Усвояването на парите по мерките не доведе до ускорено развитие на селските райони. Много български села продължават да са в задния двор на държавата и обезлюдяването в тях тече с бързи темпове.

В същото време пандемията с Ковид - 19 провокира масово преселение от градове към селата у нас. Малките населени места се превръщат в притегателен център за все повече български граждани - далече от мръсния въздух, шума и трафика в големите градове. Българските села имат голям потенциал като спокойно място за живот сред природата и атрактивни места за алтернативен туризъм. Това показва необходимостта от насочване на допълнителен финансов ресурс и инвестиции в модернизация на инфраструктурата и създаването на заетост в тях. Днес се нуждаем от дългосрочна национална стратегия за развитие на селските райони и стартиране на регионални програми, които да са съобразени със спецификите и възможностите на отделните райони у нас.

И вместо да се чувстваме „изгубени в превода“ на поредния регламент по ОСП, е време да разпишем и приложим да практика работещи решения за устойчиво земеделие, обърнало лице към бъдещето. Насърчаване на фамилното фермерство, стимулиране на младите фермери, повишаване на конкурентоспособността и нови инвестиции в малките населени места са ключови за развитието на земеделието и селските райони у нас.

Не е важно само колко средства усвояваме от европейските агрофондове, а какъв е дългосрочния ефект от тях за всички, ангажирани със земеделие и за жителите на малките населени места. Не можем да разчитаме само на европейските пари, за да имаме качествено българско производство. Всяка държава определя приоритети си през ресурсите, които насочва от националния си бюджет за развитието на отделни сектори на икономиката.

Нека не забравяме, че подкрепата за българското земеделие е важна инвестиция в стратегически сектор на икономиката, който предоставя работни места и осигурява изхранването на населението.

За съжаление, години наред средствата от държавния бюджет за земеделие са крайно недостатъчни, за да бъде реализирана земеделската перспектива за развитието на България.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.