Агенцията по храните рекетира бизнеса за чиновнически грешки

786 000 лв. ще прибере ведомството от пререгистрацията на магазини, ресторанти, борси и складове

За пореден път коректният български бизнес ще плаща за чиновнически неразбории. Агенцията по храните е решила да не признава съществуващите безсрочни регистрации и да пререгистрира всичките 131 000 магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене и фабрики за храни от неживотински произход.

За да влезе в новия национален регистър, всеки бизнесмен ще плати такса от 6 лв. Така ведомството ще изкара 786 000 лв. и щяло да засили контрола, който досега инспекторите извършвали по сбъркана философия.

"Ако някой предприемач не плати таксата и не се пререгистрира, то по Закона за храните той няма право да търгува със стоки, т.е. ще бъде затворен", обявиха вчера пред в. "Сега" от ведомството. Оттам твърдят още, че пререгистрацията е безсрочна и "ще се прави на бланка на новата агенция по храните".

Никъде в закона за храните обаче не е записано, че търговците трябва задължително да се пререгистрират след създаването на агенцията. Това е своеволно тълкувание на правния отдел на агенцията. По принцип работещите в момента търговци вече имат безсрочни регистрации по същия закон за храните, но регистрите са водени в РИОКОЗ, която се вля в тази агенция по храните.

"Това е поредният произвол на администрацията над бизнеса, който е прокризисен. Агенцията по храните поема РИОКОЗ и с активите и с пасивите му, така че трябва да признава официалните му документи. Освен това не се знае дали наред с тези такси няма да се оказва рекет над бизнеса за още пари. И ако дойде нова власт след няколко години, нова ли безсрочна пререгистрация ще правим", възмути се Божидар Данев от Българската стопанска камара.

Ведомството по храните пък оправдава нуждата от пререгистрация с абсурден аргумент - чиновническите грешки досега. "Контролът на магазините, ресторантите и фабриките за храни от неживотински произход, извършван досега от РИОКОЗ, е бил изцяло със сбъркана философия. Те са разделяли тези обекти в три групи - "нискорискови", "среднорискови" и "високорискови". Парадоксът е, че в групата с най-нисък риск за потребителите са попадали малките магазинчета, а големите търговски вериги са записани като най-високо рискови. Вследствие на това проверки в малките бакалии са правени веднъж годишно, а в големите магазини всеки месец", каза шефът на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) д-р Йордан Войнов. Той добави, че схемата е била измислена преди години по този начин, защото се предполагало, че в малките магазини влизат по-малко хора и затова стоките там крият най-малък риск за потребителите. "Това е напълно погрешно и сега ние ще поправим тази грешка. Истината е, че далеч по-защитени са потребителите в големите търговски вериги, защото тези обекти си имат вътрешни стандарти за самоконтрол, а проверки трябва да се правят много по-начесто в малките бакалии", смята Войнов. Независимо от грешната философия главният санитарен инспектор на РИОКОЗ Тенчо Тенев в момента е заместник на Йордан Войнов.

Според Войнов общият регистър бил нужен, за да се сложи завинаги край на разпокъсания контрол. Чиновниците още от създаването на това ведомство дават пример със склад, който по регистъра на РИОКОЗ се води за плодове и зеленчуци, но с течение на годините започва да съхранява и месо и мляко. "Искаме да знаем къде какво точно се произвежда, за да го контролираме адекватно и да свием сивия сектор", добави Войнов. Отворен обаче остава въпросът защо досега чиновниците не са си вършили работата и не са контролирали изцяло складовете. И какво пречи да проверяват всички, без да правят нов регистър.

При инспекциите на фабриките, произвеждащи храни без мляко и месо, ще се следи за сграден фонд, оборудване, хигиена, спазване на изискванията за етикетиране на стоките, дали цеховете имат система за безопасност на качеството HACCP и внедрена система за обратна проследяемост на стоката. След инспекциите тези цехове ще бъдат разделени в три категории. Първата ще е на отличниците, втората - за фабрики с несъответствия, които ще имат кратки срокове за отстраняването им, а в третата ще попаднат т. нар. "мръсни цехове", които ще бъдат затворени, докато не покрият нормите.

Близо 1000-та мандри, колбасарски цехове и кланици, които работят в страната, ще бъдат автоматично добавени в националния регистър. Причината е, че нашата ветеринарна служба започна да ги отсява още от 2007 г. при влизането ни в ЕС. Ведомството обаче се провали и бе шумно шамаросано от Брюксел. Експерти от ЕК от края на 2008 г. лично започнаха да проверяват мандрите и колбасарските цехове.

След Коледа Великден също се оказа време за трескави ПР акции. Днес министрите на икономиката и на земеделието Трайчо Трайков и Мирослав Найденов ще подпишат пакт "Великден безопасен 2011". С него се гарантира завишен контрол върху качеството на предлаганите на пазара храни - да се засилят тестванията на стоките в складовете, при най-малко съмнение да се подават сигнали и ако се наложи, да се изтеглят стоки. По Коледа пък Найденов прати ветеринарите да следят цените, а Трайков обикаляше складовете на Илиянци, за да разкрива опасни стоки. Не е ясно защо тези мерки трябва да се прилагат само по празниците и да им се придава такава тържественост. По принцип те трябва да са рутинна работа на проверяващите органи, които са създадени точно за това.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.