Вносът на култивирани печурки от Полша срива българското производство
Липса на европейски субсидии и държавни помощи в сектор гъбопроизводство, труден достъп до средства от Програмата за развитие на селските райони, нерегламентиран внос на култивирани печурки от Полша – това са основните проблеми, за които сигнализираха членове на Съюза на гъбопроизводителите в България. Неговият председател Илиана Димитрова заяви пред AGRO.BG, че на практика заетите в сектора са изключени от Схемата за единно плащане на площ, тъй като не могат да покрият изискването за минимална обработваема земя от 1 ха. Както е известно, гъбите не се отглеждат на земеделска земя, а в гъбарници върху метални стелажи, а разходите за производство на гъби върху 1 кв. м стелажна площ са толкова, колкото са за 1 дка зърнено-житни култури (това е видно от референтната таблица за изчисляване на икономическите единици, утвърдена от Европейската комисия). Липсата на директни плащания поставя българските гъбопроизводители в неравностойно положение спрямо останалите зеленчукопроизводители.
Също така, много малко производители имат шанса да се възползват от мерките от ПРСР. На първо място, Илиана Димитрова посочи голямата бумащина при подготовката на документите, което затруднява и демотивира производителите. Вторият проблем е липсата на обратна връзка с Разплащателната агенция, откъдето е почти невъзможно да се получи информация за статуса на разглежданите проекти. И за капак на всичко, идва голямото чакане – одобрението на проектите става много бавно и на практика субсидията след това отива за покриване на лихви от ползваните кредити. И това е в най-добрия случай. Има производители, които изобщо не са допустими за подпомагане по ПРСР, тъй като бизнесът им не е в община, която е включена в списъка с допустимите общини от селските райони.
Липсата на достъп до европейски средства изправя гъбопроизводителите на ръба на оцеляването. А хаотичният пазар окончателно затвърждава критичното положение, в което се намират. Плаващите цени на гъбите от 1,60 до 3 лв./кг дават несигурност на производителите и те не могат да планират производството си. По данни на Съюза на гъбопроизводителите, себестойността на кг култивирани печурки е от 2-2,20 лв/кг. Заради несигурния пазар често производителите продават без печалба. Според Атанас Запрянов – член на УС на Съюза на гъбопроизводителите, цената на гъбите у нас трябва да е не по-малка от 2,80 лв./кг.
Освен това, според Илиана Димитрова, все още на пръсти се броят производителите, които директно продават на големите търговски вериги. Останалите работят с посредници, чиято надценка оскъпява гъбите. А когато у нас се внесат гъби от Полша, цената на българските се срива. Количествата, които идват на нашия пазар, годишно са над 2 хил. тона, което прави родното гъбопроизводство неконкурентоспособно.
Всички тези проблеми поставят пред огромен риск заетите в сектора. Затова браншовият съюз ще настоява държавата да подкрепи родните гъбопроизводители със субсидия от 1 лев на кг реализирани гъби на пазара. Това ще стимулира производителите да излезнат на светло и да декларират цялото си производство. По данни на Съюза на гъбопроизводителите, у нас собственици на гъбарници са около 2 хил. души, а реално заетите в сектора са 10-15 хиляди. По неофициални данни на съюза годишно страната ни произвежда от 10 до 12 хил. тона гъби. По данни на статистиката, произведените гъби у нас през периода 2001-2009 г. средно са 1793 тона годишно.
Полша например, подкрепя своите гъбопроизводители с по 1 евро за кг реализирана продукция, посочи Иван Андонов – член на Съюза на гъбопроизводителите. Това е страната с бързо и адекватно усвояване на европейски пари, затова и за няколко години тя застава на челно място в Европа като производител на гъби с 250 хил. тона гъби годишно (2009 г. по данни на Европейското сдружение на производителите на гъби), допълни Илиана Димитрова. За да не се срива българското производство, според гъбопроизводителите, държавата трябва да наложи минимални защитни цени на вносната продукция, на базата на които гъбите да се облагат с ДДС, за да се регулира пазара.
Според гъбопроизводителите, държавата също така трябва да се намеси и с подкрепа по отношение на набавянето на някои суровини, необходими за производството. Така например, няма алтернатива на пепелината, която вече е забранена за използване и гъбопроизводителите нямат достъп до тази суровина. Също така има проблеми с доставката на торф и производителите са принудени да го закупуват на висока цена, както и мицела, който е внос от Унгария и Италия. Всичко това оскъпява родното производство и го прави неконкурентно.
Проблемите в сектора трябва да започнат да се решават и това ще стане с активните действия на браншовия съюз. След като излезе пререгистрацията на организацията, членовете й са амбицирани да пристъпят към диалог и сътрудничество с отговорните институции, за да могат заетите в бранша да получават справедливо подпомагане, а вносът от Полша да бъде ограничен. Тогава ще се увеличи българското производство на култивирани печурки, ще се създадат работни места, а това от своя страна ще рефлектира положително и върху икономиката на страната.
