От 1 януари 2007 г. в България ще започне да се контролира цялата хранителна промишленост
Все още, сред най-големите предизвикателства на хранителната ни промишленост е спазването на европейските стандарти за качество на продукцията и хигиенните норми при производството. Синхронизирането на българското законодателство с европейското, както и стриктното прилагане на контрола представляват основните пречки пред предприемачите в бранша. Няма универсално решение за фирмите в сектора, но основното за всеки бизнес в условията на конкуренция е умението да се улавят пазарните тенденции, да се търсят начини за структуриране на ефективно производство и да се оползотворяват в най-голяма степен конкурентните предимства на компаниите. Последните данни сочат, че 150 предприятия от млекопреработвателната промишленост вече отговарят на новите изисквания на ЕС. За млечния сектор периодът за въвеждане на новите стандарти за качество и хигиена на продукцията е до края на 2005 г. Към септември 2005 г. предприятията в бранша са 273. За месопреработвателната промишленост срокът за въвеждане на НАССР е до края на 2006 г. Към октомври 2005 г. според данни за Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) предприятията са 552. От тях само 22 са фирмите, в които са въведени системите НАССР.
Според Димитър Зоров, председател на Българската асоциация на хранително-вкусовата и питейната промишленост /БАХПИ/, времето за въвеждане на "евростандартите" в преработвателните предприятия е достатъчно. На няколко пъти е бил отлаган гратисният период за фирмите в млекопреработвателния бранш. Тези предприятия, които не са инвестирали в модернизиране, трябва да бъдат затворени до края на годината. Проблемът в сектора е и липсата на достатъчно суровини, които да отговарят на изискванията на Евросъюза, каза още Зоров. Капацитетът на предприятията не е обезпечен с нужната суровинна база, това налага внос на селскостопанска продукция, а от там и влошаване на дефицита по търговския баланс.
До 15 юни 2006 г. трябва да бъде представен списък на фермите и земеделските стопанства, които към момента отговарят на всички изисквания на ЕС, или ще отговарят от 2007 г., с оглед на започнати инвестиции и реконструкции в тях. Повечето животновъдни стопанства в България са неефективни, разпокъсани, малки и следователно непечеливши. През последните години инвестициите в животновъдството са минимални на фона на необходимите средства, за да се развие този бранш. Това е секторът, в който усвоените средства по европейските фондове са сравнително най-малко. Това се дължи до голяма степен на липсата на предприемачески и инвестиционен интерес.
Въвеждането на нормативни изисквания несъмнено е съпътствано със структурни проблеми. Нужно е време за да могат пазарните сили да уравновесят процесите и играчите на пазара. Траен проблем и задълбочаване на кризата биха възникнали, ако има интервенции от страна на държавата. Вече е факт прегрупирането, окрупняването и сливането на преработвателни предприятия в млечната и месопреработвателната промишленост. Това е резултат от развитието на пазара и конкуренцията. В сектора на земеделските производители тези процеси са по-бавни. Неефективното земеделие се оказва сериозна пречка пред другите фирми в производствената верига. Прякото субсидирането на фермите и предоставяне на директни плащания за продукция само удължават "агонията" на малките и полу-пазарни земеделски стопанства, които разчитат на помощи, за да оцелеят и нямат ясна перспектива за развитие и модернизиране. За съжаление това са над 90% от българските земеделски единици, а изразходваният ресурс от държавата е милиони левове. Насочването на средствата към инвестиции и към модернизирането на фермите - чрез поемане на част от гаранцията при инвестиционни кредити от търговските банки, би било по-ефективно от раздаването на преки субсидии за производство. Тази мярка, обаче, ще бъде съпътствана със социални сътресения в краткосрочен период и следователно е непопулярна за политиците.
От 1 януари 2007 г. в България ще започне да се контролира цялата хранителна промишленост. Собствениците на дружества от хранително-вкусовата промишленост ще трябва да въведат модел на проследяемост на храните по цялата верига на снабдяване с хранителни продукти през следващата година. Производителите ще бъдат отговорни за качеството на продуктите. Делегирането на отговорността върху производителите и самоконтролът са положителни стъпки за развитието на бранша. Информацията, която ще се обменя между доставчици, производители, преработватели и клиенти, е част от процеса на координация на пазара.
