Ако войната в Украйна продължи – песимистичната прогноза е ръст от 200%
Цените на хранителните продукти ще нараснат поне с 50% до новата стопанска година е оптимистичната прогноза, разработена от Института за икономически изследвания на БАН. При втория сценарий, ако войната между Украйна и Русия приключи скоро, цените ще нараснат до 100%. При продължаване на войната и санкционният режим се задава глобална продоволствена криза и скок на цените до 200%, посочи доц. д-р Огнян Боюклиев, ръководител на секция "Регионална и секторна икономика“.
У нас средно годишно 76% от обработваемата земя е заета с производството на зърно, 60% от което е предназначено за износ. От това зависи производството на хляб и тестени изделия, растителни масла и фуражи. Плодовете и зеленчуците 80% са внос. Всичко това изисква гориво за транспорт, а цената му от миналата година е нараснала с 80%. Производството на зърнени култури калкулира себестойност, както следва: 25% минерални торове, 20% амортизация и 40% гориво. От азотния тор зависи средно около 30% от реколтата, от калиевия - поне 25%, 60% от себестойността пък на изкуствените торове идва от природния газ, обясни специалистът.
Европа поетапно закриваше заводите за торове. У нас има два завода. 80% от минералните торове на Европа и около 60 на 100 в световен мащаб се произвеждат в Русия, Украйна и Беларус - най-големият производител на структурни торове в света.
Що се отнася до цените на храните, те са се увеличили 4 пъти от март миналата година. Себестойността на най-масовия хляб у нас Добруджа се формира от 45% брашно, 25% енергия, 30% труд.
70% от себестойността на фуража е зърното. Цените на зърнените култури са 2-3 пъти по-скъпи в сравнение с 12 месеца назад. За тазгодишната реколта разходите са направени през есента, при по-ниски цени на консумативите, затова и цените на хранителните продукти до момента не са се покачили драстично. Цената обаче не е само калкулация на разходите, тя е отражение най-вече на очакванията и прогнозата за бъдещето, подчерта Боюклиев.
В момента ръстът на пшеницата и ечемикa е над два пъти, на слънчогледа и царевицата - три пъти на регионалните европейски борси. Инфлацията на годишна база по данни на НСИ е средно 10%, но към 15 март при храните е вече 20%
Какво да се прави - най-лесният начин е натиск на пазара и ограничаване на цените на определени стоки и по този начин да се съхрани продоволствената сигурност.
„При такъв скок на цените земеделските производители трябва да се подпомагат, друг изход няма“, препоръча експертът.
Той даде за пример Франция, където е въведен агродизел, от 1 май и ваучери за храна, с което ще бъдат подпомогнати ниско доходните групи. И третата мярка от президента Макрон е стимулиране на късите търговски вериги.
