А агроминистерството и производителите си играят на развален телефон
Воплите на земеделските производители и предупрежденията им, че опасности дебнат зърнения пазар още от юли на 2004 год., засега никой не чува. За разлика от старото вино, старото жито не става за нищо. Още повече българското. Управниците не направиха нищо по въпроса, производителите също не проявиха гъвкавост, но те все пак не могат да работят на загуба. Затова и очертаващата се добра реколта не радва душата на производителя. Тя за него е нова заплаха. Мнозина фермери и кооперации ще се изправят пред фалит. Министър Нихат Кабил не успя да премахне или намали износните такси. Поради това нашето жито е трудно продаваемо, да не кажем - непродаваемо на международния пазар. Украинците решиха навреме да премахнат държавните такси, които плащаха износителите на зърно в страната, турското правителство отпуска субсидия от 50 долара на тон пшеница. Тези действия са продиктувани от реалните условия на Черноморския зърнен пазар. Ние обаче спим и нехаем. От Асоциацията на зърнените търговци смятат, че експортната субсидия от държавата е единственото спасение. Според това мнение правителството трябва да реши дали иска да спаси фермерите от фалити и да намери пари за подпомагане на износа. Нищо не се прави и по въпроса за намаляване на транспортните разходи, нито за намаляване на пристанищните такси. Някои наблюдатели виждат как от купищата непродадено зърно се появява духът на Жан Виденов с неговата криза. Все още има, макар и малко време, духът да се върне отново в бутилката. Но за това трябва политическа воля и мъдрост, а не предизборни лакардии./mont-press.com/ AGRO.BG
