Кризата мъчи и преработвателите, цената на сланината гони тази на месото отпреди година
Цените на угоените прасета в страната и в област Монтана са с 50 на сто по-високи в сравнение със същия период на миналата година, твърди един от водещите в Монтана свиневъди Тодор Тодоров. Това сочи и специализираната статистика на националната Система за агропазарна информация. Това ново пазарно състояние поставя в тежко положение месарите и производителите на колбаси. Никой не се наема да коментира дереджето на свинарите, които кой знае защо не усетиха навреме повишението на цените в изкупуването, за да върнат свиневъдите във фермите и да започнат да инвестират в ново поголовие.
Преди години Тодор Тодоров е стигал и до 1000 прасета за угояване във фермата си в местността Разсадника до село Ерден. Със свиневъдство се занимава от 20 години. Тук, до фермата, е и новата му къща. Построил е и цех за комбинирани фуражи, но си е отглеждал прасета наред с производството на смески. След като изкупната цена на угоените прасета е стигнала дъното от 1,20 лева за килограм живо тегло е спрял да прави угояване.- Нямаше друг начин - обяснява Тошко. - Животните просто се самоизяждаха. Фуражът поскъпна - най-напред зърното, след това и специалните добавки, а цените на свинското все отиваха надолу. Така идва един момент в пазарната цена, че ако не спреш да угояваш, ще отчиташ само загуби. Много от моите съседи, които отглеждаха по 100-200 прасета, си затвориха фермите и се опитват да започнат с някакъв друг бизнес. Сега вече е трудно отново да се захванат с угояване. Това е, както казват японците, равновесие на колелото - колкото по-бързо се движи, толкова е по-устойчиво равновесието. Спре ли - пада от колелото. Пък и въобще някой пита ли се за дереждето на производителите на свинско месо. Всички говорят, че имали много пари. А задава ли си някой по-важния въпрос - как за в бъдеще ще се развива този отрасъл. Той е традиционен за българина. Но ако гледаш прасета само да ги продадеш преди Коледа - няма да имаш печалба. И затова тези, които го развиваха, започнаха да се отказват. Дори някой да поиска да започне угояване трудно ще намери да купи няколкостотин прасета, защото просто няма откъде.
По този път на разсъждения стигаме до извода, че занапред суровината все повече ще липсва на пазара и омагьосаният кръг все повече ще се стеснява около преработвателите и пазара. Именно това дава повод на Асоциацията на преработвателите да настоява за внос на обезкостено замразено месо, защото подобни заготовки не се произвеждат у нас. Какво ще решат управляващите е отделен въпрос, но каквато и да е реакцията им, проблемът си остава. И така ще бъде докато свиневъдството не усети дълготраен стимул, а се лашка от година в следващата между понижаващи се силно и повишаващи се леко изкупни цени, които трудно покриват себестойността. А за европейските свиневъдни постижения е трудно вече и да се мечтае, защото предстои премахване на ваксинирането и все скъпи и за държавата мероприятия. И държавата, както и стопаните, трудно инвестира в този сектор.Има една строфа в поемата "Грамада" на Вазов, която предава мислите на чорбаджи Цеко: "Тамо нейде зад Балкана две царства се бият, зле е турци ако паднат, зле - ако надвият." Вносното трупно месо е скъпо, родното също, а и го няма. Може би истината се крие в американския доклад за нашето свиневъдство, който твърди, че ни предстои преструктуриране и влагане на големи инвестиции./mont-press.com
