Защита на видовете с помощта на генното инженерство?
Увреждането на местообитанията на медоносните пчели вече е толкова голямо, че оцеляването им е застрашено. Съществуват две възможни стратегии за решаване на този проблем - или да се възстанови средата, в която медоноснитеп чели могат да живеят, или да се конструира напълно нов вид пчела. Генетичното инженерство е избрало второто решение: създаване на генетично модифицирани медоносни пчели, които могат да се адаптират и да оцеляват в променените условия на околната среда. През 2014 г. германски учени показаха, че е възможно да се създадат генетично цели колонии медоносни пчели. През 2019 г. в Южна Корея беше публикуван научен труд за пчели, които са били модифицирани така, че да са устойчиви на инсектициди. През 2020 г. в публикация се съобщава, че обонянието на пчелите може да бъде блокирано с помощта на технологията CRISPR.
Изследователи от Тексаския университет в Остин са модифицирали генома на естествените чревни бактерии при пчелите и търтеите, за да ги накарат да произвеждат допълнителни биологично активни молекули (двойноверижна рибонуклеинова киселина, dsRNA). Тези молекули могат да се намесят в регулирането на гените в различните видове. Молекулите са предназначени, наред с другото, да се насочат към поведението на пчелите и по този начин да повишат ефективността на опрашването. Други цели са унищожаването на паразити, например акари вароa, или бързото разграждане на пестициди, на които са изложени пчелите.
Според подадената от изследователите заявка за американски патент (US 2019 / 0015528 A1) патентът претендира не само за бактериите като изобретение, но и за медоносните пчели и всички други насекоми, за които е установено, че имат тези генетично модифицирани бактерии в червата си. Заявката за патент е ясна индикация за плановете за превръщане на генетично модифицираните бактерии в печеливш бизнес. Това е изключително проблематично: ако пчелите с тези микроби бъдат пуснати на свобода, няма да може да се предотврати заразяването на други пчелни семейства или на диви роднини, като например търтеите. Освен това техните синтетични гени могат да бъдат пренесени и в други видове бактерии. Следователно, след като бъдат освободени, няма да има ефективен начин да се контролира разпространението на тези организми и техните синтетични гени. Това ще създаде висока степен на риск за околната среда. Особено така нареченият "паратрансгензис", който се превръща в една от водещите технологии - производителите не се задоволяват с директно манипулиране на целевите организми (като медоносните пчели), а включва генно инженерство на свързаните микроорганизми (като чревната флора). В резултат на това те могат да произвеждат биологично активни вещества, способни да променят биологичните характеристики на своите "гостоприемници". Тези сложни взаимодействия, със своя огромен мащаб, ще създадат изцяло ново измерение на риска за околната среда.
Извод: Голям брой организми, получени от нови ГЕ, включително различни видове, могат скоро да бъдат пуснати в околната среда и да се разпространят без контрол, въпреки че рисковете за околната среда не могат да бъдат дефинирани или контролирани в достатъчна степен. Вече има значителен интерес към пускането на пазара на тези генетично модифицирани организми.
