138 години от освобождението на България
Днес отбелязваме националният празник на България. Навършват се 138 години от Освобождението на страната ни от турско робство. На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник.
Трети март е един от най-големите национални празници, за който все повече българи не знаят почти нищо.
Знаем, че това е денят на освобождението на България, че е подписан Санстефанският мирен договор и че на връх Шипка, където са се водили боеве, е построен паметник... Какво обаче не знаем?
Договорът всъщност е подписан на 19 февруари - това е 3 март по нов стил, а подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори, възкачил се на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписал декрета за отмяна на крепостното право.
По тази причина, а не заради заслугите си към България той става известен у нас като Цар Освободител.
Преговорите по сключването на договора започват на 1/13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин, като от 12 февруари се водят в Сан Стефано.
Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано, което днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на града.
Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес без представител на България.
Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.) вземат единствено шестте велики сили - Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът - княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.
На 26 август 1934 г. цар Борис Трети открива високия над 30 м паметник на връх Шипка – един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци - преки участници в епичните боеве. Какво не знаем? Истинският вр. Шипка, където е било главното командване при отбраната на прохода, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал вр. Свети Никола и е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци.) През 1977 г. е преименуван на Шипка. Но връх Шипка вече съществува и за да се избегне абсурда на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.
Ето защо, днешния връх Шипка е изкуствено "преместен" с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
