Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата
Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете "за здраве".
Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:"Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение". Оттук и названието на празника - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). През IV век празникът се пренася на Запад.
На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.
Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана
