По традиция на Кръстовден се спазва строг пост
Днес правослaвните християни празнуват Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен - Кръстовден.
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. На този ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.
Във всички епархии на Българската православна църква ще бъде отслужена празнична литургия по повод големия църковен празник. На 14 септември според църковното предание света Елена, майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка се отправила към светите места в Палестина, където се родил, живял, умрял и възкръснал Господ Иисус Христос, за да потърси гроба му. След като намерили пещерата, в която бил погребан Христос, намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст положили в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. Тогава започва гроздоберът. На Кръстовден по традиция стотици вярващи посрещат празника в местността Кръстова гора. Според местните предания мястото е особено, тъй като пази частица от животворящия кръст Господен. Вярващите в чудодейната сила на кръста Господен могат да получат спасение от редица телесни болести.
Какво разказва Преданието
След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Тъй на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.
След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.
Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:
Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;
Намирането на Светия Кръст на Голгота;
Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота (празнува се на 14 септември)
Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм "Въздвижение".
Връщането на животворящия Кръст от персийски плен
През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.
Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.
