Празникът е в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века. Празникът се чества като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник.
Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
