Познаваме ли разликата между географските означения
Съгласно Закона за марките и географските означения географското означение указва географския произход на една стока и съответно наличието на специфични характеристики, дължащи се именно на този произход. България е известна с няколко специфични стоки, свързани с географския им произход - например розовото масло, виното, киселото мляко и др. Има регистрирани географски означения за вино, минерални води и тютюн за територията на България и въпреки това страната има само едно-единствено регистрирано географско означение за територията на Европейския съюз (ЕС) – месният продукт "горнооряховски суджук".
За разлика от търговските марки право да използват определено регистрирано географско означение имат всички производители от съответното географско място, които произвеждат стоки с характерните за географското означение специфични характеристики.
Географските означения биват два вида – наименование за произход и географско указание.
При наименованието за произход връзката между географската среда и специфичните качества на стоката е много по-тясна, тъй като се изисква всички етапи на производствения процес да се извършват в посочената географска област. Въпреки това традиционни и исторически негеографски наименования могат да бъдат защитени, ако бъдат свързани с конкретно място (например сиренето фета - фета не представлява географско наименование в Гърция, но специфичните качества на сиренето са толкова тясно свързани с Гърция, че позволяват Гърция да бъде идентифицирана с този млечен продукт).
Географските указания се отнасят до стоки с изключителни вкусови качества, които се дължат на местни методи за производство (например минералните води, бирата, горнооряховски суджук).
В България разликата между двата вида географски означения е малко размита, тъй като и двете могат да бъдат използвани само за стоки, чиито качества, репутация и характеристики са свързани с техния географски произход.
Регистрациите на географските означения за територията на България се извършват в Патентното ведомство. Вписани географски означения за хранителни продукти за територията на България са например: "българско кисело мляко", "бяло саламурено сирене", "български кашкавал", "първомайска лютеница" и др. Същевременно освен "горнооряховския суджук" нямаме друго географско указание, което да е вписано в Европейския регистър. Това се дължи освен на дългата процедура и разходите, най-вече и на факта, че липсва или е унищожена голяма част от документацията, с която се доказва, че традиционният произход на дадена стока е в България или че именно български е традиционният метод на нейното производство. А при липса на документация трудно може да бъде доказано, че конкретен хранителен продукт дължи своите специфични характеристики на съответното географско място, в което е произведен, или се произвежда по утвърдена традиционна технология.
Отделно от регистрацията на географски означения съществува и възможност обаче даден хранителен продукт да бъде регистриран като храна с традиционно специфичен характер.
За територията на България регистрацията се извършва в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). МЗХ е националният компетентен орган за регистрация както на защитените географски означения в Европейския регистър, така и на храни с традиционно специфичен характер на национално и европейско ниво.
Каква е разликата между географското означение и храни с традиционно специфичен характер?
Храна с традиционно специфичен характер е продукт, който има традиционни съставки или се произвежда по утвърдена традиционна технология. За разлика от географските означения не е задължително този продукт да е обвързан с конкретна географска област. Понятието "традиционен" се свързва с доказана употреба на пазара за определен период от време. За пазара на ЕС такъв период се счита, че е 25 години.
Едва в началото на август в Европейския регистър на защитените наименования като продукти с традиционно специфичен характер бяха включени и Панагюрска луканка и филе "Елена". В момента тече процес на регистрацията на още три месни продукта - свински врат "Тракия", говежда пастърма, роле "Трапезица".
Вписването на стоките в Европейските регистри дава право на обозначаване на продукта с логото на Европейската комисия за съответното защитено наименование.
Правната закрила чрез регистрацията на дадена стока цели не само да защити и помогне производителите, но и да информира купувачите относно производителите, характеристиките на съответните стоки и спецификите на тяхното производство. Освен това регистрацията осигурява до известна степен лоялната конкуренция между производителите.
Регистрацията гарантира, от една страна, качеството на една стока, а от друга, способства за запазването традиционния метод на нейното производство. При наличието на единен вътрешен пазар е изключително в интерес както на производителите, така и на потребителите предлаганите от тях стоки да бъдат защитени на територията на целия ЕС.
Регистрацията в Европейски регистър може ефективно да постигне това, което българските производители се опитват да постигнат, създавайки национални стандарти, които обаче не дават възможност за защита извън територията на България.
