По мнението на земеделските производители, в страната ни застрахователните компании не са достатъчно коректни
Земеделските стопани с пропаднали площи могат да бъдат подпомогнати с европейски средства. Това каза в Добрич Радослав Христов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, предаде радио “Фокус”. От асоциацията са изпратени две писма до Министерство на земеделието и храните, за да бъде стартиран европейски регламент за компенсиране със средства на земеделски стопани с пострадали площи. Това е и с оглед ненатоварване на националния бюджет, подчерта Христов. Той допълни, че за момента все още няма реакция от страна на министерството. Мнението на асоциацията е, че в региони, засегнати от дъждовете, трябва да се създадат комисии за обследване на посевите и на базата на изчисленията да се изплатят компенсации на стопаните за направените от тях разходи. Христов каза също, че голяма част от земеделските производители са запознати с тези процедури и вече подават молби за компенсации до общинските и поземлените комисии, както и до областните дирекции по земеделие.
През последните години се наблюдава тенденция броят на застрахованите земеделски площи у нас да намалява. По мнението на земеделските производители, в страната ни застрахователните компании не са достатъчно коректни, когато се прави анализ на засегнатите райони от някакво бедствие, коментира Христов. Към това се добавя и влиянието на субективният фактор – служител в дадена застрахователна компания, който определя размера на щетата. Практиката показва, че нейният размер се редуцира в интерес на дадената компания. Всички тези обстоятелства са причина земеделските стопани да се отказват от застраховане на използваните от тях площи, каза Радослав Христов. Не само в България се очаква по-малко производство на хлебно зърно тази година. Такива са прогнозите и за Украйна, и за част от Европа, каза още Радослав Христов.
По-малкото производство е причина за по-високите цени на мелничарската пшеница, както е известно хлебното зърно в Европа. Цената на фуражната пшеница у нас се формира на базата на цените в Черноморския басейн, уточни Христов и допълни, че тази година около 90 000 000 дка в Русия са засегнати от суша. Това е повишило цените в Черноморския басейн и оттук нататък е трудно да се предвиди какво ще се случва на пазара на жито. За момента е налице леко завишение на цените и на фуражната, и на хлебната пшеница. Въвеждането на стандарт за зърно, брашно и хляб ще отсее различните видове производство, което ще се отрази и на цените, в зависимост от качеството. Това смятат от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Реалната разлика при хлебната и фуражната пшеница при разходите от миналата година трябва да бъде между 4-5 стотинки за килограм, каза Христов. Той припомни, че разходите за производство на хлебна пшеница са по-високи. Отделно тези сортове са по-ниско добивни. През последните години пък тенденция е хлябът у нас да се прави от евтина пшеница, а не от качествена, каза Радослав Христов.
