Тя позволява на компетентните органи в случай на епизоотична болест да предприемат необходимите мерки
Съдът на Европейския съюз потвърди задължението за индивидуална електронна идентификация на овцете и козите. Съдът констатира, че със задълженията на овцевъдите и козевъдите да идентифицират индивидуално и електронно животните си, както и да поддържат актуален регистър на стопанството, не се нарушават нито свободата на стопанската инициатива, нито принципът на равно третиране.
Макар да е възможно тези задължения да ограничат упражняването на свободата на стопанска инициатива, те все пак са оправдани от легитимни цели от общ интерес, а именно – ветеринарно-санитарна защита, борба с епизоотичните болести и хуманно отношение към животните, както и за изграждане на вътрешния пазар на търговия с тези животни.
Е-идентификацията улеснява проследяването на всяко животно и по този начин позволява на компетентните органи в случай на епизоотична болест да предприемат необходимите мерки, за да избегнат разпространение на заразните болести по овцете и козите, съобщи Европейската комисия.
Съдебното постановление е в отговор на иск от страна на германски овцевъд, притежаващ 450 овце майки, до Административния съд в Щутгарт, Германия, с който той моли да бъде установено, че няма задължение за индивидуална идентификация и за индивидуална електронна идентификация на отглежданите от него животни, както и задължение за поддържане на регистър на стопанството. В този контекст Административният съд в Щутгарт поиска от Съда на ЕС да прецени дали посочените задължения са валидни, или са в противоречие със свободата на стопанската инициатива и принципа на равно третиране.
До избухването на сериозната епидемия от шап през 2001 г. овцевъдите и козевъдите е трябвало да маркират животните си само с ушна марка или татуировка, за да може да се определи, че идват от стопанството им. Животновъдите е трябвало също така да поддържат регистър, включващ общия брой овце и кози в наличност в стопанството всяка година.
По време на тази епидемия обаче се е наложило да бъдат заклани няколко милиона животни, поради неидентифицирани овце и липса на проследяване, за да се установи след това, че голяма част от тях не са били заразени. Освен това се е оказало необходимо да се въведат различни ограничения в рамките на Съюза и да се забрани в световен мащаб износът на добитък, месо и животински продукти от Обединеното кралство.
