На практика без пчели биха изчезнали около една трета от плодове и зеленчуци на планетата
Както добре знаем, за да се задейства българското правителство, е необходима извънредна ситуация. През седмицата в Държавен вестник излезе промяна на наредбата "за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне", според която пръскането с инсектициди през летните месеци ще става само рано сутрин, когато сред насажденията няма насекоми. Очевидно има заплаха за пчелите, която се оказва по-важна от магистралите и образованието.
Много важна е ролята на домашните пчели в опрашването на културите. "Всяка трета хапка храна дължим на работата на пчелите", споделя пред New York Times Зак Браунинг, вицепрезидент на Американската асоциация по опазване на пчелите.
На практика без пчели покрай меда биха изчезнали почти или изцяло бадемите, соята, кайсиите, пъпешите и дините, черешите, краставиците... Списъкът е доста дълъг и засяга около една трета от плодове и зеленчуци на планетата. Все пак има култури, които се опрашват от вятъра и водата или пък сами. Добрата новина е, че такива са точно пшеницата, царевицата и оризът.
Пчелите не са единствените полинатори (опрашващи растенията насекоми), на които дължим реколтата и великолепието на природата. Проблемът е, че те са основните и че съществуването им е заплашено. Като добавим и намаляването на насекомите и в частност на дивите пчели заради урбанизацията, киселинните дъждове и всякакво друго замърсяване, то изведнъж малките домашни медоносни създания стават абсолютно необходими, за да просъществува природата и хранителната индустрия в сегашния си вид.
През 2006 г. група английски и холандски учени откриват, че биоразнообразието сред растенията в двете държави намалява едновременно с намаляването на разнообразието на видовете домашните пчели. Тези от тях, които опрашват специфични видове треви и цветя, изчезват, а заедно с насекомите се губят и растителните видове. Подобна тенденция може да доведе до прекомерно разрастване на независещите от полинатори видове, което би променило деликатното природно равновесие. Последиците от подобно събитие са непредсказуеми, но вероятно твърде нежелателни.
Изследователите се опитват да изчислят и икономическата полза от опрашването, което е отговорно за живота на около половината растителни видове на планетата. Сумата, до която достигат, е между 25 и 63 млрд. евро на година. Тя обаче се оказва много подценена.
Преди броени дни френски и немски учени публикуваха по-прецизен от горния модел за икономическа оценка на "пчелния труд". Сумата, до която достигат, е 153 млрд. евро на година, което прави около 9.5% от общата стойност на световната земеделска продукция. Изследователите добавят и още между 190 и 310 млрд. евро загуби, които ще се дължат на пропуснатите ползи и нарасналите цени на множество плодове и зеленчуци. По-високата цена ще води и до занижена консумация на основни полезни храни, което ще има и дългосрочен отрицателен ефект върху здравето ни.
Любопитно е, че културите, опрашвани от пчели, са по-скъпи. Всъщност съществува зависимост, че колкото е по-зависима една култура от полинатори, толкова по-висока е цената на продукцията й. Затова захарната тръстика е относително евтина, а опрашваните от насекоми кафе и какао, както и 31% от ядките и 23% от плодовете, са сравнително скъпи./capital.bg
