Новият земеделски министър Димитър Греков изпрати искане до Брюксел да одобри допълнителни 11.4 млн. лв. към сектора
От години тютюнопроизводството е "глезеното дете" на земеделието. В миналото секторът беше щедро подпомаган от държавата и макар че след приемането на България в ЕС тази практика трябваше поетапно да приключи най-късно до 2010 г., фермерите, отглеждащи тютюн, и до днес продължават да получават десетки милиони субсидия от държавния бюджет.
Въпреки многобройните критики към субсидирането и въпреки факта, че средствата се дават уж за преориентиране на сектора към алтернативно производство, което ни най-малко не се случва, нито едно правителство досега не е посмяло да се откаже от нея. Наивно е да се очаква, че край на този порочен кръг ще сложи настоящият кабинет, в който сериозно участие има ДПС, а огромна част от хората, заето в тютюнопроизводството, са техният електорат, пише "Капитал Дейли".
Нещо повече - кабинетът "Орешарски" вече показа, че ще бъде особено благоразположен към сектора, след като новият земеделски министър Димитър Греков скоростно изпълни последната прищявка на тютюнопроизводителите и изпрати искане до Брюксел да одобри увеличение на вече изплатената през тази година субсидия от 73 млн. лв. с допълнителни 11.4 млн. лв. За тези средства настояха (и дори заплашиха с протест) от асоциацията на тютюнопроизводителите точно преди изборите с мотива, че се увеличило количеството заявен тютюн за субсидии, което би означавало, че сумата за произведен килограм ще намалее - едно само по себе си силно спорно твърдение.
Вечното удължаване
Още с влизането си в ЕС през 2007 г. България трябваше да прекрати даваните от години премии за тютюнопроизводство, но поиска и получи от Брюксел тригодишен преходен период за затварянето на тази схема за подпомагане. Така се предполагаше, че от 2010 г. производителите на тази култура вече няма да получават субсии.
Това обаче така и не се случи. Въпреки че бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков бе отявлен противник на подпомагането на този отрасъл, практиката продължи и до края на кабинета "Борисов" под натиска на заплахи от протести на заетите в сектора и заради изкушението партията да извлече политически дивиденти от статуквото.
През 2010 г. правителството на ГЕРБ обаче поиска нов вид помощ за отрасъла като "абсолютен компромис" по думите на тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов, която има по-различни цели от предходното премиране за всеки произведен килограм тютюн. Новата схема целеше да подпомогне производителите да се пренасочат към друг вид селскостопанско производство, макар и на практика да не се прилагат механизми за отнемане на получените субсидии, ако не го сторят. Така бе създадена възможност за изплащане на средства към тютюнопроизводителите през 2010 г. на база референтен период на производство между 2007 и 2009 г., през която земеделското министерство е заявило таван произведени количества от 54 хил. тона тютюн от всички сортове.
"Абсолютният компромис" обаче се оказваше все предпоследен. Мирослав Найденов продължи да иска и да получава от Брюксел разрешение за удължаване на срока за изплащане на субсидии за сектора от националния бюджет - 70 млн. лв. за 2011 г., 73 млн. лв. за 2012 г. и още толкова за настоящата година, които бяха изплатени малко преди изборите.
Същевременно мотивите за удължаването на държавното субсидиране ставаха все по-неясни - от увеличено производство до нужда от преструктуране на отрасъла. Не е съвсем ясен и механизмът, по който се определя размерът на тази субсидия - ако тя е на база количество произведен тютюн от минал референтен период (2007-2009 г.), как тогава увеличената реколта през 2012 г. може да е мотив за искане на допълнителни средства?
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
