В практиката на земеделието ще има изместване на датите за достигане на технологична зрялост за различните култури
Климатът определя влажния и температурния режим, типа и плодородието на почвите и продължителността на вегетационния период. От всички тези показатели зависят какви култури ще изберем за определен регион и какви добиви ще получим от тях. За предотвратяване, или намаляване на последиците от глобалното затопляне трябва да се реши задачата, свързана с адаптация към вече променения климат чрез подходящи схеми на наблюдение и прогнози с ежегодни оценки у нас, както и на ниво области и региони.
Адаптация на земеделието към климатичните райони
Очакваните температурни промени ще увеличават продължителността на междуфазовите периоди и на вегетационния период като цяло, на безмразовия период, а също така и на сумата на активните температури на въздуха над 10ºC, охарактеризиращи топлообезпече-ността на дадена територия. В резултат на глобалното затопляне се очаква увеличаване на валежите в умерените и високи ширини с 10 до 30% което ще увеличи влажността на почвата и течния и твърд отток. В района на Средиземноморието се очаква намаляване на валежите, където трябва да се увеличат възможностите за напояване. Необходимо е да се засяват видове и сортове земеделски култури, които за устойчиви на воден и температурен стрес. В практиката на земеделието ще има изместване на датите за достигане на технологична зрялост за различните култури, увеличаване на вегетационния период, промени в добивите от едни култури ще се получават по-високи, а от други - ниски. Необходимо е да се обърнем отново към така наречените специализирани се-итбообръщения за налагане на принципите на устойчивост на културите в определени почвено-климатични райони на страната и намаляване на интензивното монокултурно отглеждане на някои основни земеделски култури.
От съществено значение е налагането на минимални, нулеви обработки, с оран с обръщане и без обръщане на орния слой в зависимост от почвения тип, степен на ерозия, вкисляване, засоляване и др.
Необходимо е да се промени районирането на сортовете и културите в съответствие с настъпилите промени. Забележима промяна в сроковете на сеитби, за отделните агроекологични райони в зависимост от температурния и воден режим. Промяна на минералното и органичното торене - срокове, начини и дози. Прилагане на интегрирани растително-защитни мероприятия (химични, биологични) в зависимост от плътността на нападения от болести и неприятели в съответния агроекологичен район на страната.
Във връзка с увеличаване на засушаванията ще трябва да се ускори работата по създаване на нови сухоустойчиви култури, да се увеличат районите на пръскане, поливане и отглеждане на царевица, сорго и просо. Очакваното покачване на температурите през периода декември-февруари ще бъде около 3ºC, а през месеците юни-август, над 4ºC.
От съществено значение е изготвянето на адекватна работа в областта на застраховането. Необходимо е изготвянето на регионална база данни за честотата на проява на опасните и особено опасните метеорологични явления (наводнения, засушавания, замръзване и др.), да се изготвят единни критерии за тяхната оценка и да се утвърди на държавно ниво начина за определяне на настъпването на застрахователно събитие.
Според глобалните климатични сценарии за България към 2050 г. се очаква покачване на средногодишните температури от 3-6ºC, което ще доведе до промяна на преобладаващия за страната умерено-континентален климат в континентално-средиземноморски в северните райони и/или субтропичен в ниските. Като цяло през първата половина на XXI век количествата на валежите в България ще се увеличат с 5-6%, но ще има различия в техния годишен ход за северните и южните региони. Загубите на изпарение ще се увеличат през всички сезони на годината. За същия период се очаква и увеличаване честотата на екстремните метеорологични и хидрологични явления като наводнения, засушавания и ураганни ветрове. Очакваните климатични промени и увеличаването на честотата на повторяемостта, на интензивността и на продължителността на екстремални метеорологични явления ще имат пряко влияние в развитието на селското стопанство.
Поради тази причина най-ефективната реакция по отношение промените на климата в социалния и икономически живот, в това число и в системата на земеделието е активната адаптация.
Мерките включени в националния план за действие са обособени в няколко направления:
- ново райониране на агроклиматичните ресурси и на най-важните земеделски култури;
- увеличаване на разнообразието на сортове и хибриди и отглеждане на нови земе-делски култури със средиземноморски произход;
- възтановяване и реконструкция на изоставения хидромелиоративен фонд и изгра-ждане на нови сондажни кладенци за използване на подпочвените води;
- усъвършенстване на растително-защитни технологии и разработване на биоло-гични методи за борба с болести и неприятели по земеделските растения;
- развиване на научно-изследователска дейност свързана с проблемите на адапти-ране на земеделието към очакваните в бъдеще климатични промени.
Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров - ИПАЗР ”Н. Пушкаров”
