Не е нормално един участник във веригата да реализира 100% надценка, а останалите да не могат да постигнат дори 5–7% рентабилност
Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, алармира за тежка ситуация в бранша. „Картината е доста лоша и се очертава да става още по-лоша“, заяви той пред АГРО ТВ. Според него секторът е засегнат от две основни тенденции в Европа: намаляващото потребление на млечни продукти и неблагоприятната външноикономическа ситуация.
Причините за спад на консумацията са свързани с намалената покупателна способност на европейските потребители, високите цени на енергията и горивата, както и общата инфлация. „Това са процеси, които вече са започнали и ще продължат“, допълни Михайлов. Друг фактор е увеличеният внос на млечни продукти от САЩ. След международни преговори за мита върху индустриална продукция, САЩ са намалили митата върху млечни продукти, което увеличава конкуренцията на пазара. Към това трябва да се добави и ефектът от Меркосур, който вече започва да се усеща.
През последните 4–5 години Китай значително увеличава производството на млечни животни и постепенно се самозадоволява. Страната беше един от големите пазари за европейски износ, но от октомври миналата година се наблюдава спад на обемите. Всички тези фактори – намалено потребление в Европа, увеличен внос, ефектът от Меркосур и намаленият износ към Китай – водят до исторически ниски цени на суровото мляко, около 32–34 евроцента за литър. „Нашите фермери имат нужда от поне 45 евроцента, за да оцелеят. Всичко под това ги изправя пред сериозни трудности“, обясни Михайлов.
По думите му, докато крайните цени за потребителите са сред най-високите в Европа, цените за преработвателите остават силно занижени, което води до огромен натиск върху производителите.
„Не е нормално един участник във веригата да реализира 100% надценка, а останалите да не могат да постигнат дори 5–7% рентабилност“, каза председателят на асоциацията. Той призова държавата да предприеме мерки – както за регулиране на свръхпечалбите в търговските вериги, така и за подкрепа на фермерите чрез целенасочени субсидии. „Субсидиите не могат да спасят бизнеса сами по себе си. Най-важното е да има пазар на нормални цени“, подчерта Михайлов.
Председателят на асоциацията призова потребителите да предпочитат български млечни продукти и да се ориентират към малки и средни магазини или фермерски пазари, където ценовата верига е по-къса. „Ако държавата не регулира ситуацията, българското кисело мляко може да изчезне от трапезата ни“, предупреди Михайлов. Относно евентуални ефекти от споразумения с Австралия и Нова Зеландия, той смята, че те няма да имат сериозно влияние върху сектора, тъй като България работи основно с прясно мляко, а не със сухо мляко или протеини.
„Разбирам, че всеки търси печалба. Но ако търговските вериги имат поне малко обществена отговорност, трябва да преосмислят ценовата си политика – не към нас, а към българските потребители. От чисто бизнес гледна точка тя може да изглежда оправдана, но от социална и човешка – не е. И когато се говори за „свободен пазар“, трябва да сме честни – този пазар отдавна не функционира като такъв“, заключи Владислав Михайлов.
Репортаж на Инес Златанова
