Поради липсата на бюрократични пречки преработвателите купуват сухо или кондензирано мляко от Европа
Вместо да преработват българска суровина, която годишно възлиза на близо 1 милион тона краве мляко, какъвто е размерът на разрешената от Европейската комисия квота на страната, мандрите в страната изкупуват и преработват едва 50-60% от тези количества, сигнализираха представители на млечния бранш, пише Investor.bg.
От Държавен фонд „Земеделие“, който следи за изпълнението на индивидуалните квоти на фермерите, потвърдиха информацията. Данните на ведомството сочат, че за последната квотна година, фиксирана от април 2010 г. до 31 март 2011 г., мандрите са изкупили малко над 50% от квотата за преработка, която възлиза на 942 хил. тона.
Формално млекопреработвателите декларират желанието си да преработват българска суровина, но реално купуват сухо или кондензирано мляко от Европа поради минималните разходи и липсата на бюрократични пречки, което е напълно обяснимо.
Нито един голям производител не може да си позволи огромните транспортни разходи, за да обикаля планинските села и да събира по 50-100 килограма от дребните стопанства, коментираха хора от бранша.
Млекопроизводителите очакваха от администрацията да насърчи създаването на изкупвателни пунктове за краве мляко по селата, каквато е европейската практика в държави като Швейцария например, но това не се случи.
Въпреки че от година и половина на малките ферми беше разрешено да продават директно на пазара произведено от тях кисело мляко или сирене, практиката показа, че и там чиновниците поставиха почти непреодолими изисквания пред бизнеса, които пречат на свободната търговия. В резултат на това малките стопанства успяват да реализират на пазара едва 25% от разрешената годишна квота, която е в размер на 76 хил. тона годишно, сочи статистиката.
За да улеснят координацията с животновъдите, от лятото на тази година като съветник в министерството на земеделието беше назначен представител на браншовите организации. „При всеки сигнал за отказ на мандра да изкупува млякото от кравеферми под предлог, че са превишили квотата си, ние правим проверки в мандрите и ако квотата не е превишена, проблемът се разрешава“, поясни Пени Ботева, назначена като координатор с браншовиците.
Според Ботева неизпълнението на националната квота към март 2011 г. се дължи на фалитите на малките стопанства. Ботева обаче смята, че този проблем е решим, след като за последната половин година животните в големите и средни стопанства са нараснали почти двойно, което ще даде отражение върху изпълнението на следващата годишна квота, чийто срок приключва в края на март 2012 г.
Браншовиците очакват през тази и следващата година малките стопанства да успеят да се възползват и от субсидиите по програмата за селските райони, за да модернизират фермите си и да успеят да покрият евростандартите за качествено мляко.
Само преди месец Еврокомисията удължи с още две години срока, в който българските мандри могат да преработват неотговарящо на евростандартите мляко и да го продават на вътрешния пазар. Брюксел разреши дерогацията заради финансовите проблеми на малките ферми в страната и опасността от масови фалити, ако те успеят да продават продукцията си на пазара.
Квотната система за кравето мляко се прилага в рамките на Европйския съюз от десетилетия с цел да задържи цените на млечните продукти на сравнително високи нива. За годините на свръхпроизводство на краве мляко тази система даваше резултати, но през последните години заради появилите се дефицити на основните суровини за хранителната индустрия тя губи смисъл, припомниха експерти.
В тази връзка европейската политика в областта на агросектора се изменя в посока към насърчаване на производството в изостаналите региони, където поради липса на поминък демографският срив е със застрашителни размери.
В редица европейски държави, благодарение на вътрешното си законодателство, администрацията въвежда нови правила за защита на малките ферми, докато в България все още липсват подобни стимули и основната причина е в нежеланието на чиновниците да контролират този процес.
Докато във Франция чиновниците обгрижват стопанствата независимо от тяхната големина, българската администрация продължава да действа на принципа, че данъкоплатците са длъжни да се съобразавят с нея, коментират стопани, пожелали анонимност.
Само преди дни на среща в министерството на земеделието представителят на Европейския млечен борд Ромуалд Шабер посъветва българските администратори да насърчават обединенията между фермерите и млекопроизводителите. Въпреки че подобна регулация най-лесно би се осъществила по инициатива на бизнеса, администрацията също би могла да насърчи тези обединения, смятат фермери.
„Подобна идея би трябвало да се обсъди на браншово ниво. В дадения ни срок за дерогация за следващите две години е важно да съхраним производителите, затова имам надежда, че е възможно да запазим българското производство“, коментира Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвател
