Отечеството на майорана е Индия и Арабския полуостров
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, СВОЙСТВА И ИЗПОЛЗВАНЕ
Майоранът (Origanum majorana) e едногодишно растение от семейство Устоцветни (Labiate), което достига на височина от 30 до 50 см. Култивира се много широко в Западна Европа, където намира широко приложение като подправка и в известна степен за лечебни цели. В нас е по-малко известен.
Отечеството на майорана е Индия и Арабския полуостров, от където е пренесен в Средиземноморието. Култивира с в много европейски страни, най-много във Франция и Германия. С най-добро качество и най-ценен е френския майоран. Отглежда се и като градинско растение. У нас може успешно да се отглежда в по-южните райони.
Стъблото е ръбесто, право и разклонено. Листата са дребни, яйцевидни и покрити от двете страни със сиви трихоми. Цъфти през периода юни до август с бели или червеникави цветове. Цялото растение излъчва характерна приятна миризма.
Поради широкото му използване съществува перспектива за отглеждане на растението на по-големи площи.
Използваемата част за лечебни и консумативни цели е изсушената надземна част на растението. То съдържа етерично масло (1-2%), горчиви вещества, танини и др. Етеричното масло съдържа терпинен, пинен, сабинен, борнеол и феноли.
Практикува се също търговия със свежи и замразени растения за нуждите на хранително-вкусовата промишленост. Дрогата се използва главно като подправка в салами, луканки и др. колбаси и при ароматизиране на някои напитки.
Етеричното масло се използва за парфюмерията, за сапуни, продукти за коса и пр. Намира приложение и в аромотерапията, а също като външно приложение при изкълчване, натъртване и др.
В народната медицина се използва вътрешно като успокоително, пикочогонно, стомашно и ободряващо средство (до 1 кафена лъжичка за чаша запарка дневно). Външно намира приложение като антисептично средство във вид на запарки.
Чай се прави от свежи или сухи листа. Вкусът напомня смес от мащерка, розмарин и градински чай.
Основни вносители на майоран са САЩ – 5 хил. тона суха дрога и Великобритания – 500 тона свеж майоран. Основни производители и износители са Испания, Чили, Израел, Албания, Португалия и др.
ИЗИСКВАНИЯ
Майоранът е топлолюбиво и светолюбиво растение. Не понася засушаване и изисква поливане по време на вегетацията.
Обработка на почвата Дълбока есенна оран с едновременно внасяне на органични и минерални торове. През пролетта брануване и култивиране.
Торене Майоранът е отзивчив на торене. С дълбоката оран се внасят 25-30 кг суперфосфат, а през пролетта с култивирането – 10-15 кг амониева селитра.
СЪЗДАВАНЕ НА НОВО НАСАЖДЕНИЕ
Основно майоранът се размножава чрез разсад, но е възможна също директна сеитба
Производство на разсад През февруари семената се засяват в топли парници. Те са много дребни и трябва да се засяват плитко на 1 см. На 1 квадратен метър са необходими 2 г семена и с разсад от 1 квадратен метър се разсаждат 100 квадратни метра. Изнасянето на полето се прави в края на април и началото на май, в зависимост от опасността от късни слани. При ранно засаждане съществува опасност от късни повратни студове (слани), а при закъснение – риск във връзка със засушаване. Разсаждането се прави на разстояние 50-60 см между редовете и 15 см между растенията в реда.
Възможно е директно засяване на семената, което трябва да се направи в края на април, като в зависимост от условията на района трябва да се избягва както опасността от слани, така и закъснението и риска от суша.
Грижи през вегетацията Състоят се в редовно окопаване (механизирано между редовете и ъ ръчно между растенията) и редовно поливане. При добри години и осигуряване на поливане се прибират най-малко по две реколти годишно. На богати почви и редовно поливане може да се приберат до 4 реколти. След три години мястото за отглеждане трябва да се смени, тъй като добивите намаляват.
ПРИБИРАНЕ НА РЕКОЛТАТА
Прибирането трябва да се прави непосредствено преди цъфтежа в сухи и слънчеви дни. Изрязва се цялата надземна част на растението на 4-5 см. от повърхността на почвата. Събраният материал се почиства от чужди примеси и болни и повредени растения и се разстила на тънък слой в проветриво помещение. При използване на сушилня температурата не трябва да надвишава 30 градуса по Целзий.
При малки количества на билката може да се суши на малки снопчета, окачени на сенчесто и проветриво място. При правилно сушене, растенията трябва да запазят естествения си цвят и вид.
Готовата билка трябва да се съхранява отделно от други билки, тъй като им придава миризмата си.
Добиви При добра агротехника от 1 декар насаждение на майоран е възможно да се получа 300-500 кг суха дрога. Добивът на етерично масло е 0.5-1 кг на тон свежа маса.
Етеричното масло на майорана може да се извлича от свежа и изсушена дрога.. То е безцветно и леко жълтеникаво. На американския пазар 1 кг масло от майоран през 1990-те години се е търгувал по 115 лева./списание АгроКомпас
