Седмият национален събор ще се проведе от 4 до 6 септември на площад „3 март“, а сред акцентите са българските млечни продукти, фолклорът, кулинарните конкурси и приготвянето на огромна баница със 100 кг сирене
От 4 до 6 септември 2026 г. Луковит ще бъде домакин на Седмия национален събор „Млечният път на България през вековете“. Събитието ще се проведе на площад „3 март“ и ще събере производители, ценители на традиционните български храни, фолклорни изпълнители и гости от страната.
Организатори са сдружение „Български традиционни млечни продукти“ и Община Луковит. Съборът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на земеделието и храните.
Българското кисело мляко – традиция с уникална закваска
Един от основните акценти на събора е българското кисело мляко – продукт, който е неразривно свързан с историята, традициите и хранителната култура на страната.
Характерно за него е взаимодействието между двете основни бактерии в закваската – Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Те действат съвместно при ферментацията на млякото и допринасят за характерните вкус, аромат и консистенция на продукта. Именно тази симбиотична закваска е част и от спецификацията на защитеното наименование „Българско кисело мляко“.
През 1905 г. българският лекар и микробиолог д-р Стамен Григоров описва микроорганизмите, участващи във ферментацията на българското кисело мляко. Откритието е направено по време на работата му в лабораторията на проф. Леон Масол в Женева и впоследствие привлича вниманието на водещи европейски учени.
Името „Българско кисело мляко/Bulgarsko kiselo mlyako“ е вписано през 2023 г. в европейския регистър като Защитено наименование за произход (ЗНП).
Българското бяло саламурено сирене – вкус, създаден чрез зреене
Другият емблематичен продукт, който ще бъде във фокуса на събора, е българското бяло саламурено сирене.
То е ферментирал млечен продукт, произвеждан от краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, като традиционната технология включва закваска от млечнокисели микроорганизми, подсирване и последващо зреене в саламура.
Именно по време на зреенето протичат процесите, които формират характерните вкус и аромат на сиренето. Съвкупността от тези качества често се определя като „букет на сиренето“, а за изграждането му допринасят различни аминокиселини и ароматни вещества.
От 2023 г. наименованието „Българско бяло саламурено сирене/Bulgarsko byalo salamureno sirene“ също е регистрирано в Европейския съюз като Защитено наименование за произход.
Това превръща българското кисело мляко и бялото саламурено сирене не само в традиционни национални храни, но и в официално признати европейски продукти, чиито наименования са защитени.
От шопската салата до българската баница
Кулинарното приложение на двата продукта е огромно. Българското кисело мляко присъства в десетки традиционни ястия, напитки и десерти, а бялото саламурено сирене е неизменна част от българската кухня.
Един от най-разпознаваемите примери е шопската салата, а сред символите на домашната кухня остава баницата със сирене.
И точно баницата ще бъде сред големите атракции на тазгодишния събор.
Ути Бъчваров ще приготви баница със 100 кг сирене
Програмата на „Млечният път на България през вековете“ ще предложи три дни, изпълнени с български фолклор, традиционни храни и кулинарни инициативи.
Предвидени са кулинарни конкурси с участието на местни жители, дегустации на сирена и вина, фолклорна програма и представяне на традиционни млечни продукти.
Една от кулминациите ще бъде на 5 септември, когато популярният кулинар Ути Бъчваров ще приготви голяма баница със 100 кг сирене.
Съборът има за цел да популяризира българските млечни традиции и да насочи вниманието към продуктите със защитен произход като част от националното културно и кулинарно наследство.
„Ние сме Български традиционни млечни продукти и защитеното наименование за произход е нашата марка“, посочват организаторите.
