Бяха набелязани мерките, необходими за възстановяването на отрасъла
На 27 октомври в Националният дом на науката и техниката София се проведе Научнопрактическа конференция на тема: Икономически проблеми на развитието на преживното животновъдство в България. Домакини на събитието бяха Съюзът на икономистите в България и Дискусионен клуб „ Агроикономист ”. Доклади по темата изнесоха видни специалисти в областта, които посочиха основните проблеми засягащи говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството. На конференцията, бяха набелязани и мерките, необходими за възстановяването на тези отрасли.
Професор Иван Станков очерта негативните тенденции в млечното животновъдство през последните десетилетия. Според него, те се проявяват в раздробяване на животновъдството, рязко намаляване броя на животните, силно затруднени и слабо ефективни дейности по селекция, изкуствено осеменяване и ветеринарно обслужване, трайна тенденция на увеличаване средната възраст на заетите в животновъдния сектор, отливът на млади специалисти и т. н. Налице са сериозни пречки за ефективно функциониране на фермите. Преобладават малки и средни неефективно функциониращи ферми за производство на мляко. В голямата си част животновъдните ферми не разполагат с достатъчно собствена земя за фуражно производство. Високата цена на фуражите затруднява изхранването на животните, повишава себестойността на продукцията. В същото време свободните земи от държавния и общински фонд, а и частните, не се използват пълноценно и запустяват. Допуснато е ликвидиране на малките мандри, липсват механизми за взаимноизгодното договаряне на цените, произволно се определят изкупните цени от изкупвача, забавят се плащанията на изкупената готова продукция. Драстичното разминаване на изкупните цени на млякото и цената на млечните произведения поставят под въпрос бъдещото съществуване на малките ферми и ефективността на големите.
Професор Николай Тодоров набеляза икономическите проблеми на говедовъдството и биволовъдството и начините за излизане на тези отрасли от незавидното положение в което се намират, а именно - осигуряване на ефективна научна помощ на фермерите, преди всичко по хранене на животните, организация на репродуктивния процес, подобряване на качеството на животинските продукти, разширение на органичното (биологичното) производство и подобряване на мениджмънта на фермите.
Анализ на икономическото и пазарно развитие на овцевъдството и козевъдството в контекста на членството в ЕС представи н.с. д-р Божидар Иванов. Сегашното състояние на овцевъдството и козевъдството в България показва, че тенденциите за развитие са все още неясни и до известна степен песимистични. Овцевъдството и козевъдството на този етап стоят на кръстопът, техните тенденции се очертават да бъдат разнопосочни поне в краткосрочна перспектива, дължащо се на все още голяма празнота и намалена конкурентоспособност в сравнение с аналогичните производства в другите страни на ЕС. Въпреки това двата подотрасъла притежават положителни относителни предимства и могат да се превърнат в едни от най-конкурентните подотрасли в условията на членство в ЕС. Те са източник на уникални продукти (овче и козе мляко, агнешко месо, вълна), които заемат отделна пазарна ниша, избягвайки по този начин силната конкуренция на световния пазар на мляко и месо и излизайки в условия на ОАП, където не действат рестрикции.
Проблемите на фуражопроизводството бяха посочени в доклада на д-р Стойкова от Института по фуражните култури гр. Плевен. Според нея основните пропуски в отглеждането на фуражните култури са липсата на напояване и лошият сеитбооборот. Не по-маловажни са постоянният дъмпинг на семена от чужбина с неадаптирани за условията на България. Неизползването на силажирането, като начин на оползотворяване на фуражите също води до големи загуби на продукция. Д-р Стойкова посочи и начините за възстановяване на фуражопроизводството, най-главните от които са използването на ливадите, мерите и пасищата ( към настоящият момент само 18 % от пасищата се използват ), а така също и култивирането на 5,5 милиона декара пустеещи земи.
Изминалата Научнопрактическа конференция, беше един ползотворен форум набелязал главните проблеми на българското преживно животновъдство и спешните мерки за излизането му от кризата.
