Клетките са подходящи, когато разполагаме с покрити и затворени помещения или навеси
Отглеждането на зайци може да се осъществява на защитено място, в затворено помещение, в навес с клетки или боксове на земята, в клетки на открито и plein air, в подвижни клетки на открито или в специално устроени зайчарници за свободно отглеждане.
Клетките са подходящи, когато разполагаме с покрити и затворени помещения или навеси. Размерите на клетките може да бъдат различни. За доброто състояние на животните се препоръчват, както за женските, така и за мъжките, клетки с основа от 0,5 квадратни метра, с подове от метална ламарина или пластмаса и странични стени от метална мрежа с височина най-малко 50 сантиметра. Всяка от клетките трябва да разполага с хранилка за твърди храни, кошничка за фуражи, какпкова или чашовидна поилка, както и полог за женските. Пологът може да бъде направен в самата клетка или за него да се използват предназначени специално за това касети. Угояването може да се извършва в клетки със същите характеристики или в разположени на земята боксове, разделени помежду си с дървени прегради с височина 60 – 80 сантиметра. Подът на всеки бокс следва да бъде покрит със сламен слой с дебелина от 5 – 10 сантиметра.
Системата Plain air представлява специални, разположени на открито клетки. Това са специфични структури, които са налични на пазара и се състоят от ред клетки, разположени на най-малко 50 сантиметра от земята и затворени с изолиращи панели. Страничните панели са фиксирани, а горните подвижни, за да позволяват извършването на дейностите по отглеждането и наблюдението. Подовете, размерите и аксесоарите са същите като при предишната система. Най-лесната система за почистване представлява постлано под клетките платнище, което се подменя с помощта на трактор на всеки два месеца.
Системата от подвижни клетки не изисква постоянни структури, нито разрешение за строеж и позволява животните да бъдат отглеждани в полу-естествени условия, като се използва терен, върху който клетките се местят периодично.
През периода на угояване и ако е възможно, животните не трябва да имат повече от осем – девет часа светлина на ден. При възможност можем да разделим часовете светлина на ден на два периода: от 8 до 12 и след това евентуално от 2 –3 следобед нататък, като по този начин възпроизвеждаме изкуствено режима на заека в естествена среда. Различен е случаят при зайците за разплод, за които се препоръчва фотопериод от 16 часа на ден. На практика е необходима система за изкуствена светлина, която се регулира с таймер, който се включва и изключва след около 16 часа. Всяка подвижна клетка трябва да разполага с поилка, хранилка с фуния за разпределението на сухата чипсовидна храна, кошничка за фуражи и полог, ако се развива дейност за разплод.
Най-голямата част от инфекциозните заболявания при зайците се разпространяват чрез техните изпражнения. Например гъбичните и спорови инфекции при зайците се разпространяват именно от падналите на земята изпражнения. Те стават заразни обаче едва след втория или третия ден. Затова ако на всеки два дни клетката се премества на разстояние равно на размера й можем да бъдем сигурни, че животните няма да заболеят от кокцидоза. Заразата остава активна в продължение на около 40 дни. Следователно след този период клетката може да бъде поставена отново на същото място.
Свободното отглеждане е най-естествения за заека начин, тъй като при него животните са свободни да се движат самостоятелно в едно сравнително голяма пространство. Единственият ограничаващ фактор е именно то. Всъщност за всеки един заек са необходими около 20 квадратни метра. Това неудобство може да се компенсира, като същото пространство се използва за отглеждане и на други домашни животни като пилета, патици, пуйки, токачки или пък на овощни дървета.
Видеоматериал по темата гледайте тук!
