Развитие на свиневъдството във връзка с климатичните промени и икономическата среда

Количеството и състава на суровия протеин са от изключително значение за здравословното състояние на свинете

Преди известно време ФАО предупреди, че различните природни бедствия (суши, наводнения и др.), предизвикани от климатичните промени, са повишили в значителна степен проявата си през последните 30 години и средногодишният им брой е почти удвоен. В резултат на това общите икономически щети са огромни и са налице предпоставки за реален риск от продоволствена несигурност.  Разработените модели за делокализация на производството на основните зърнени култури (пшеница) в Европа, изглежда няма да е възможно да се реализират до края на века и въздействието на неблагоприятните атмосферни условия върху фуражното производство ще продължи да се увеличава. Използването на сценарии, основаващи се на ниска и висока чувствителност към климатичните промени показва, че в резултат на  различни неблагоприятни събития може значително да се намалят добивите на пшеница, ечемик и царевица  в Европа, тъй като реколтата ще бъде изложена на необичайно високи температури и тежки засушавания.

При храненето на свинете, количеството и състава на суровия протеин (СП) са от изключително значение за здравословното състояние на животните и продуктивността им и индустрията не може да се развива успешно без участието му в комбинираните фуражи на различните категории свине. В момента едва около 3% от земеделските земи в Европейския съюз (ЕС) се използват за отглеждане на соя и други бобови култури, които са основен източник на СП, като основното количество соя се внася главно от страни в Южна Америка (Аржентина, Бразилия).

В резултат на тези особености, е важно да се потърсят и разкрият  възможните алтернативни източници на СП, за да се гарантира устойчиво и ефективно производство на здравословно и безопасно свинско месо в ЕС, при спазване добрите практики във връзка с организацията и управление на производствените процесите. Проучванията показват, че са възможни поне четири различни по своя характер решения:

Увеличаване на съдържанието на СП в използваните и до сега земеделски култури за фураж на свинете;

  • Подобрена екстракция на СП от царевица, пшеница, слънчоглед и рапица;
  • Отглеждане на соя, грах, боб, лупина и др.;
  • Отглеждане на водна леща, водорасли и насекоми.

Алтернатива 1: Най-разпространените земеделски култури в ЕС понастоящем са  пшеницата и царевицата и това ги прави интересни, с цел проучване на  възможностите за увеличаване на съдържанието на СП в състава им. То съответно е около 14% и 8%, но експертите считат, че чрез отглеждане на подходящи сортове е възможно да се увеличи с 1% до 3%. Въпреки, че на пръв поглед промените да са незначителни, ефектът ще е голям, поради огромните мащаби на това производство (табл. 1 и 2).

Таблица 1. Очакван баланс на пшеница в ЕС, млн.тона

tablitsa_1_520

Таблица 2. Очакван баланс на царевица в ЕС, млн.тона

tablitsa_2_520


Алтернатива 2:
 Минаха вече няколко години, откакто повече от половината добито в световен мащаб царевично зърно се използва за производство на биогорива, като значителни количества пшеница, царевица, слънчоглед и рапица в ЕС също се използват за тази цел. Това производство е съпътствано с получаване на огромни количества сух спиртоварен остатък (Distilled Dried Grains with Solubles, DDGS), който е с относително високо съдържание на СП и енергия. Като се има в предвид факта, че фуражите съставляват 60-70% от направените разходи в свинефермите, не е изненадващ факта, че се увеличава търсенето на храни, които имат определено по-ниска стойност и с тях е възможно да се заменят някои от сега използваните компоненти. Много производители са на мнение, че „остатъчния продукт“ от производството на биогорива може да компенсира редуцираното влагане в смеските за свине на слънчогледов и соев шрот, като очаквания ефект ще бъде значителен, поради съществено по-ниската му цена.

Каква е перспективата за използване на DDGS? В таблица 3 е представена информация за хранителната стойност на най-използваните в момента компоненти при хранене на свине.

Таблица 3. Хранителна стойност

tablitsa_3_520

Анализът на данните сочи, че соевият шрот е един от основните източници на СП в комбинираните фуражи за свине и притежава много добър аминокиселинен профил. DDGS е с приблизително с 3 пъти по-голямо съдържание на СП в сравнение с царевицата, но според някои изследвания смилаемостта на повечето аминокиселини в него е с около 10 процентни единици по-малка. При оценка на качеството на СП, трябва да се отбележи, че в соевия шрот аминокиселините са в много по-голямо количество и с по-добра усвояемост в сравнение с тези в DDGS, но  последния се счита за отличен източник на такива съдържащи сяра. Опитът показва, че е необходимо задължително да се проверява съотношението на лизина към суров протеин в DDGS, тъй като е възможна съществена промяна и вариране на състава, в следствие на процеса на сушене на продукта. От изследвания за включване на 40% и 20% DDGS в диети, съответно на бременни и кърмещи свине се вижда, че в сравнение с животни, които не са го получавали, няма значими разлики по отношение на броя на родените и отбитите прасета в прасило, като основните икономически параметри за тези хранени с DDGS са били средно с около 4% по-благоприятни. Подрастващите прасета, от 2-3 седмична възраст след отбиването може да бъдат хранени със смески, съдържащи до 30% DDGS,  без това да се отрази неблагоприятно върху интензиетта им на растеж. Трябва обаче да се вземе под внимание и факта, че е възможно и много вероятно заразяване на царевичното зърно с микотоксини, продуцирани от гъбите на род Fusarium, към които прасетата са силно чувствителни и в резултат на това използването на DDGS трябва силно да се ограничи. Микотоксините не се разтварят или редуцират при процеса на ферментация и концентрацията им в DDGS е около три пъти по-висока, отколкото в зърното. Това задължително налага използване на превантивни дози от различни препарати за детоксикация, което оскъпява крайния продукт. DDGS може да се използва до 20% в смеските на угоявани прасета, без това да причини отрицателен ефект върху продуктивността. В много случаи се установява, че по-голямото му количество води до намаляне на средния дневен прираст, увеличаване на разхода на фураж за единица прираст и намаляване теглото на трупа с 0.03% за всеки 1% участие на DDGS в диетата. Изключването му от четири до шест седмици преди клане на свинете може да предотврати това и да намали отрицателното му въздействие върху мазнините в трупа.

Алтернатива 3: В ЕС е налице възможност за отглеждане на редица  култури с високо съдържание на СП, като най-обещаващи са соя, грах, боб, бакла и др. Много учени определят соята като интересна алтернатива, но съществено ограничение в разпостранението и е продължителността на периода на вегетация, който за съжаление е твърде кратък за конвенционалните сортове. Добиви, като досегашните от 3.5 тона/хектар се приемат за ниски, за да може произведената в ЕС соя да бъде сериозен заместител на тази от Южна Америка. Най-добрите региони за отглеждането й се очертават тези на юг от линията: Рен-Мюнхен-Братислав, като е нужно увеличение на добивите с около 50%. Отглеждането на грах, боб, фий и бакла е възможност, изискваща определено внимание, главно поради чувствителността им към болести, причинени от различни паразити, гъбички и вируси. Възпиращ за момента фактор са и сравнително ниските добиви и навярно ще са необходими от 5 до 10 години за успех в работата по тези направления.

Алтернатива 4: Възможностите за използване на ресурси извън селското стопанство са интересни, защото не се ангажира обработваема земя и може да се гарантира висока производителност. Някои видове водорасли са добра перспектива поради високото съдържание на СП и отличен добив, но са необходими значителни подобрения в процеса на производството. Най-голямо е предизвикателството при намаляване на разходите за сушене и това се отнася в най-голяма степен за водната леща. За реалното им използване за храна на свинете ще са необходими разнопосочни изследвания в следващите от 10 до 15 години.

Насекомите в не много далечно бъдеще може също да са интересна алтернатива при храненето на свинете, като тук основен акцент се поставя върху ларвите на мухи и червеи и се очаква използването на СП от насекоми да се разреши в рамките на следващите от 2 до 5 години.

Следователно, не е разумно да се очаква, че е възможно масово използване на различни алтернативи при хранене на свинете, тъй като това е свързано със следните проблеми:

  • висока цена;
  • недостаъчни обеми;
  • не напълно изяснено влияние, върху храносмилателните процеси на свинете и тяхната продуктивност.

Автор: проф. Валентин Кацаров
Тракийски университет, АФ, Стара Загора

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.