Кризите застрашават реколтата от пшеница в Русия
Три кризи удариха Русия: измерени бяха най-високите температури през последните 130 години; най-страшната суша за повече от три десетилетия порази страната; масивни горски пожари засегнаха седем региона, включително Москва. Кризите застрашават реколтата от пшеница в Русия - една от най-големите износителки в света. Въпреки сериозността на положението реколтата ще покрие вътрешните нужди на Русия, но Москва ще използва ситуацията, за да привлече своите съседи в един общ зърнен картел, съобщи Economynews.
Страната произвежда около 100 млн. тона пшеница годишно, или 10% от глобалната продукция, което осигурява 20% от зърното, продавано на пазарите в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Периодични суши (и горски пожари) влияят на добива, като той варира между 75 и 100 милиона тона годишно. През тази година страната ще произведе реално до 65 млн. тона, но с резерв от 24 млн.тона, си осигурява вътрешното търсене, което е 75 млн. тона, дори и ако сушата се влоши.
Голямото предизвикателство за Москва при суша и пожари е превозът на зърно през огромната територия. Най-плодородните райони – т.нар. „зърнен пояс” се намират в южната част на европейска Русия - от Черно море в Северен Кавказ до Западен Казахстан, на север до региона на Москва. Сушите и пожарите през последните три години не засегнаха основните зърнопроизводителни региони, пострада само Уралска област, която снабдява със зърно Сибир.
Пожарите традиционно поставят на изпитание инфраструктурата на държавата, тъй като тя няма реална транспортна мрежа, която да свързва европейската й част с Далечния изток, разполага само Транс-сибирската железница. Страната по-лесно траспортира зърно до Черно море и Европа, но не и до Сибир.
Тази година обаче сушата и пожарите удариха регионите от европейската част на Русия, които произвеждат по-голямата част от експортното зърно. Тези региони са разположени на запад от дистрибуторска мрежа, с пристанище Новоросийск на Черно море, където се преработват повече от 50 % от руския износ.
Русия се е фокусирала върху това да е основен износител на зърно. Тази година обаче Кремъл обяви, че въвежда временна забрана за износ до декември. Има две причини за подобно решение. Първата да не се допусне скок на цената на пшеницата на вътрешния пазар поради опасения от недостиг. Руския зърнения пазар е изключително летлив. Цените тук вече се увеличи с 10%.
Втората причина е, че Кремъл иска да е сигурен, че доставките и производството на зърно ще бъдат достатъчни дори при лоша реколта на зимната пшеница, която се засява през август и захранва изцяло вътрешния пазар. Ленин наричал зърното на Русия "валута на валутите”, а изземването му е един от първите ходове на Червената армия по време на Руската революция. В тази смисъл Кремъл ще бъде „съпруг” за зърното си, преди да го изнесе на печалба. И това е в синхрон с цялата икономическа стратегия на Русия да използва ресурсите си като средство за вътрешната и външната политика.
Русия използва сегашната ситуация със зърното като инструмент на външната политика, дори отвъд своя износ, цени и доставки. Кремъл поиска Казахстан и Беларус временно да преустановят износа. Беларус е по-малкият износител, но Казахстан е в първата петица на света с традиционно производство от 21 млн. тона, като изнася 50% от него. Сушата, която порази Русия, причини спад на реколтата и тук, като се очаква добивите да намалеят със 7 млн. тона. Казахстан традиционно износя за Южен Сибир, Турция, Иран, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. За първи път Казахстан планираше износ на зърно за Азия, като сключи договор за 3 млн.тона, 2 млн. тона от които ще отидат в Южна Корея, а останалите ще бъдан разделени между Китай и Япония. Сушата принуди страната да преоцени може ли да изпълни ангажимента.
Искането на Русия Беларус и Казахстан да прекратяват износа на зърно по-вероятно е обоснован политически. Трите страни формират митнически съюз през януари, нещо, което причини много политически и икономически сътресения. Сега чрез сушата и пожарите Русия иска да ускори създаване на регионален картел за зърно с новите си партньори от митническия съюз.
В него обаче сега не участва Украйна, но тя е третият износител на пшеница в света. През 2009 г. Украйна експортира 21 млн. тона от 46 млн. тона производство. Страната обаче също пострада от сушата и очаква производството и износът й за 2010 г. да намелеят с 20%, като износът ще бъде под 16 млн. тона. Въпреки последните действия на Русия по отношение на Беларус и Казахстан, обаче, Украйна все още не е обявила публично забрана за износ на зърно.
Москва най-вероятно ще поиска да контролира целия процес на доставки и цени. За да упражни политическата си власт над региона чрез зърното, Русия трябва да привлече на борда Украйна. Ако Русия успее да контролира износа на пшеница от тези държави то тогава тя ще контролира 15% от световното производство и 16% от световния износ. Киев преобърна своята политическа ориентация, за да върви в крачка с Москва в областта на политиката, военната и регионални сфери. Дали Киев ще направи още една стъпка по отношение на Москва, остава да се види.
