Лекция на министър Мирослав Найденов пред Европейската академия в Берлин
I. Кратка характеристика на земеделието на България
В условията на пълноправното членство на България в Европейския съюз (ЕС) земеделието в страната не може да бъде разглеждано откъснато от процесите в развитието на отрасъла на европейско ниво. За периода от влизането на страната в ЕС икономическото състояние на земеделския отрасъл е относително стабилно. В значителна степен за това допринасят европейските средства, предназначени за подкрепа на сектора.
Макроикономическите показатели за 2010 г. показват, че земеделието преодолява регистрирания в резултат на икономическата криза спад през предходната година. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2010 г. създадената Брутна добавена стойност (БДС) в земеделието е 3 249 млн. лева и представлява 5,4% от общата БДС. Въпреки, че през периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция на намаление на относителния дял на земеделието в структурата на БДС, процентът остава висок в сравнение със средния за ЕС. Следва да се отбележи, че за 2010 г. темпът на прираст на БДС в аграрния сектор (на тримесечна база) е най-висок в сравнение с този в другите отрасли, определящи структурата на икономиката на страната.
Износът на селскостопански стоки през 2010 г. възлиза на 3,5 млрд. щатски долара при 2,8 млрд. щатски долара за 2009 година. В рамките на последните няколко години, земеделието е отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо и има съществен принос за подобряване на външнотърговския баланс. За периода на членство на България в ЕС износът и салдото при търговията със селскостопански стоки отбелязват стабилен темп на нарастване.
Съгласно предварителните данни от проведеното през 2010 г. преброяване на земеделските стопанства в земеделието са заети 751 700 лица (394 100 годишни работни единици), като относителният дял на семейната работна ръка е 92,8% или 697 400 заети лица. Относителният дял на мъжете, заети в земеделските стопанства през 2010 г. е 55.7%. Общо 61% от заетите лица са на възраст от 35 до 64 години. В земеделските стопанства 9,8% от заетите лица са на възраст между 15 и 34 години, а 29,2% - лица над 65 години.
Площта със селскостопанско предназначение (ПССП) през 2009 г. е 5 490 113 ха. През 2008 г. Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. През 2009 г. тя е 5 029 585 ха, което е 45.3% от територията на страната. Обработваемите земи са площите, които се включват в сеитбообръщение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите. През 2009 г. те заемат 3 122 516 ха или 62.1% от използваната земеделска площ (ИЗП) на страната.
През годините делът на обработваемата земя се е увеличил от 59.5% до 62.1% от ИЗП на страната, като през 2009 г. увеличението е с около 2.1% спрямо 2008 г., което е най-голямото за последните четири години. Нарастването се дължи на увеличените площи със зърнени (пшеница, ечемик и ръж) и маслодайни култури (рапица). Прилагането на директните плащания доведе до увеличаване на земеделската земя в добро земеделско състояние и до намаляване на дела на необработваните земи в страната. Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 9.1% през 2006 г. на 8.0% през 2010 г., като едновременно с това се отчита и намаление на размера й с 15.1% за същия период. Страната ни е първенец в ЕС по увеличаване на обработваемата земя.
Намалява общият брой на земеделските стопанства и нараства размерът на използваната земеделска площ в тях. През 2010 г. земеделските стопанства са намалели с 24.7% спрямо 2007 г. – от 493 хил. броя на 371 хил. броя. По предварителни данни от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. 357 900 стопанства използват земеделска площ в размер на 3 620 900 ха. Средно по 10.1 ха ИЗП стопанисва едно стопанство, като този показател е най-висок в Североизточен район (17.6 ха) и най-нисък в Югозападен район (3.6 ха). Отчита се намаление както на броя на стопанствата с размер до 2 ха – с 27.9%, така и на ИЗП в тях – с 21.5% спрямо 2007 г. В същото време, броят на стопанствата с размер от 10 до 100 ха нараства с 43.8%, а на използваната в тях площ – с 51.1%. Нараства и броят на стопанствата с размер над 100 ха – с 24.7% и на ИЗП в тях – с 20%. Тези цифри показват тенденция за окрупняване на земеделските стопанства в България.
Животновъдните стопанства се окрупняват. През последните 3-4 години се наблюдава постепенно окрупняване на животновъдните ферми и увеличаване броя на отглежданите животни в едно стопанство. Тенденцията се потвърждава и от предварителните данни от проведеното през 2010 г. преброяване на земеделските стопанства.
II. Прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България 2007-2011 г.
• Директни плащания
От присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. България прилага принципите и законодателството на Общата селскостопанска политика (ОСП) в областта на земеделието и предоставя на земеделските производители директни плащания (ДП) по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) от бюджета на ЕС чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). СЕПП е преходна опростена схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани в новите държави-членки, която България може да прилага до 31 декември 2013 г.
Данните от икономическите сметки за селското стопанство за периода 2007-2010 г. сочат, че предоставяните субсидии (основно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и национални доплащания) формират между 23-32% от предприемаческия доход в сектора (при средно 40% за ЕС). Без оказаната директна подкрепа земеделските стопанства в страната много по-трудно биха отговорили на предизвикателствата на настоящата икономическа и финансова криза и последиците от неблагоприятните климатични условия през 2007 г.
От 2007 г. подпомаганите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) стопанства нарастват средно с 5 хил. броя всяка година. За кампания 2010 са подпомогнати над 91 хил. земеделски стопанства. Площите, за които са изплатени средства по СЕПП са 3 378 хил.ха, което представлява увеличение на площите с 3.1% спрямо 2009 г. и с 5.6% в сравнение с 2008 г. Общият бюджет за директни плащания за България за 2010 г. е в размер на 638.9 млн. лева.
Средният доход на земеделските производители в България през 2010 г. е нараснал спрямо 2009 г. с 26.7% (при нарастване от 12.2% за ЕС-27). България е една от държавите членки на ЕС с най-голямо нарастване на средния доход през последните три години.
Запазването на земеделската дейност е основен фактор за развитие на селските райони. В периода на прилагане на директните плащания има трайна тенденция на увеличаване на броя на регистрираните земеделски стопанства и на броя на земеделските стопани, които кандидатстват за директни плащания. Намаляването и спирането на миграцията от земеделските райони към градовете е също цел с важно обществено значение. За някои райони на страната тя се съчетава с осигуряване на етнически баланс и стабилност.
Основен проблем на българското земеделие през последните 20 години беше големият процент пустеещи земеделски земи, който ежегодно се увеличаваше. Това водеше до тежки и необратими екологични последици – ерозия на почвата, намаляване на биоразнообразието и в крайна сметка, нарушаване на екологичното равновесие. В резултат на прилагане на директните плащания тази тенденция не само беше спряна, но процента на пустеещите земи всяка година значително намалява. Прилагането на директните плащания доведе до увеличаване на земеделската земя в добро земеделско състояние и до намаляване на дела на необработваните земи в страната.
Директните плащания в България допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, дават определено ниво на сигурност на производителите във връзка с промените на пазарите и представляват стимул за опазване на околната среда. Те се разпределят по ясни правила и са свързани със сравнително малко бюрократични трудности, което предизвиква интерес към тях от все повече земеделски стопани. Нарастват исканията от страна на фермерите за прилагане на повече обвързани с производството схеми за директни плащания.
В допълнение към директните плащания на площ през 2011 г. бяха осигурени и национални доплащания на площ в размер на 293.4 млн. лева, които се оторизират на бенефициентите по схемата за национални доплащания на хектар за 2010 г.
През 2010 г. за първи път се създаде възможност за подпомагане с национални доплащания на тютюнопроизводителите. Общият размер на финансовите средства по схемата за Национални доплащания към директните плащания за тютюн за 2010 г. е в размер на 70 млн. лева, а за следващата година – в размер на 73 млн. лева.
През 2010 г. възможностите за животновъдите за получаване на субсидии чрез национални доплащания са увеличени в сравнение с предходните години – прилагат се следните схеми за национални доплащания за животни. За тези схеми за национални доплащания за кампания 2010 г. беше осигурен финансов ресурс в размер на 74 млн. лева. През 2010 г. са въведени и три допълнителни схеми за подпомагане на млечното говедовъдство с финансов ресурс в размер на 23 млн. лв., финансирани от Европейския съюз чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието. България е външна граница на Европейския съюз и като такава е изложена на риск от зарази. През миналата година от Турция премина заразата от шап. Страната ни успя да стопира това тежко заболяване, но в Турция и в момента има около 100 огнища от шап и за да ограничим разрастването им страната ни има нужда от подкрепата на ЕС.
• Мерки за пазарна подкрепа
Мерките за пазарна подкрепа са насочени към стабилизиране на пазарите на земеделски продукти и намаляване на ценовите колебания. В България с успех се прилага мярката „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”, която има благоприятно структурно въздействие върху лозаро-винарския сектор. Благодарение на това страната си възвърна част от експортния си потенциял и възстанови позици на традиционните си пазари.
Макар и в неголеми размери, се прилага интервенция на пазара на зърнени продукти. Ефектът от прилагане на схемата “Изкупуване на полски култури”. Успешно беше прилагането на мярка „Разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Съюза”. Благодарен съм на Германия, че се отказа от отмяната на тази мярка, защото в моменти на криза прилагането на тази схема има голям социален ефект. От учебната 2010/2011 година в България се прилага много успешно схема „Училищен плод”. Основен приоритет на тази инициатива е подобряване на общественото здраве и намаляване на дългосрочния риск за развитие на социално значими болести.
• Развитие на селските райони
Подпомагането в областта на развитието на селските райони се осъществява в рамките на Програмата за развитие на селските райони, посредством мерки, които подробно дефинират дейностите, по които се получава помощта. Програмата се прилага от датата на официалното й одобряване от ЕК - 19.02.2008 г., до 31 декември 2013 г., като до края на 2013 г. ще се извършва одобрение на проекти, а изплащането на проекти ще става до края на 2015 г. Средствата, които България получи по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. възлизат на около 2 млрд. и 609 млн. евро. Към тези средства е добавено и националното съфинансиране от около 633 млн. Евро, т.е. общата сума за развитие на селските райони за седемгодишния период възлиза на 3 млрд. и 242 млн. евро.
България е заложила в Програмата си за развитие на селските райони четири приоритетни оси, към които се причислява съвкупността от мерките, а именно:
Ос 1 “Подобряване на конкурентноспособността на земеделския и горския сектор”. Териториалният обхват на мерките по ос 1 е цялата страна. Предвиденият за нея бюджет възлиза на 42% от общия бюджет на Програмата, или близо 1 млрд. 205 млн. Евро за 7-годишния период. Мерките по ос 1 са насочени към повишаване на конкурентоспособността на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство.
Мерките отразяват основните нужди на тези сектори:
- Модернизация на материалните активи и производствените фактори;
- Инвестиции за постигане на съответствие със стандартите на Общността;
- Адаптиране на структурата на стопанствата;
- Подобряване на човешкия потенциал.
Ос 2 “Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)”. По тази ос, териториалният обхват е различен в зависимост от вида на мерките. Бюджетът на мерките по тази ос представлява 27% от общия бюджет на Програмата, или 777 млн. Евро за 7-годишния период.
Ос 3 “Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”. По трета ос ще се финансират само проекти от селските райони. Бюджетът на мерките по тази ос представлява 31% от общия бюджета на Програмата за развитие на селските райони, или близо 878 млн. Евро за 7-годишния период. Те са насочени към:
- Подобряване на инфраструктурата в селските общини - пътища, водоснабдяване и канализация, обновяване на сградния фонд на социални заведения, на парковете, културни и историческите сгради.
- Подобряване на основните услуги за селското население - училища, достъп до интернет
- Съхраняване на културно-историческото наследство на селските райони
- Създаване на разнообразни възможности за заетост на земеделските производители извън земеделието;
- насърчаване предприемчивостта на населението от селските райони и особено на жените и младите хора;
- Развитие на възможностите за туризъм и отдих чрез създаване на информационни центрове и подходяща инфраструктура.
Ос 4 “ЛИДЕР” - финансирането по тази ос е на териториален принцип и е предназначено за изпълнение на местни стратегии за развитие в селските райони, придобиване на умения и оживяване на териториите и управление на дейностите на Местни инициативни групи. Предвижда се около 2,5% от общия бюджет на Програмата за развитие на селските райони да бъде усвоен за изграждането на местен капацитет, подобряването на местното самоуправление и изпълнението на местни стратегии за развитие.
През първите две години Програмата за развитие на селските райони тръгна трудно, нямаше почти никаква усвояемост, но благодарение на правилото N+2, успяхме да наваксаме и съм днешна дата усвояемостта достигна 113%. Създаден беше Гаранционен фонд, в който влязоха 170 млн. евро. и благодарение на това не бяха загубени средства от ПРСР. Чрез Гаранционния фонд ще се даде възможност на бенефициенти по някои от мерките да получат кредити при изглючително преференциални условия.
Що се отнася до националните приоритети, тук е мястото да изтъкна създаването и прилагането на български стандарти за качествени продукти. В годините на прехода България загуби голяма част от качествените си хранителни продукти. Затова през този мандат ние се заехме да възродим стандартите за качество на добре познатите български млечни и месни продукти и хляб. Създадена беше и Българската агенция за безопасност на храните, като единен орган за контрол, който да гарантира спазването на стандартите и качеството на храните.
III. Приоритети на България в реформата на ОСП
Справедливото разпределение на подпомагането с директни плащания, както между държавите членки, така и между фермерите е важен приоритет в започналата реформа на ОСП. Очакваме един от основните резултати на реформата да бъде справедливото третиране на всички фермери на територията на целия Европейски съюз, независимо в коя държава-членка се намират.
Съществен напредък в тази насока за постигане на конвергенция е получаването на възможността плащанията за България и Румъния да достигнат пълния размер на националните си тавани (пълен phasing-in) още през 2014 г., вместо през 2016 г. Без тази сума да утежни значително бюджета на ЕС, изравняването на субсидиите би представлявало сериозна подкрепа за земеделските стопани и знак за тяхното равнопоставено положение на общия европейски пазар. По-ниските нива на подпомагане за българските производители ги поставя в по-неблагоприятна позиция вследсвие неравните конкурентни условия, усилва негативните последствия от икономическата криза и от разликата в доходността в селскостопанския сектор в сравнение с другите сектори на икономиката.
За нас предложеният от Комисията подход за въвеждане на 2011 г. като референтна година за кандидатстване през 2014 г. е твърде ограничителен, защото България има потенциално допустима за подпомагане площ, значително по-голяма от текущо заявяваната. В периода на прилагане на директните плащания в страната се наблюдава ежегодно увеличение на заявителите и тенденция за нарастване на обработваните земи.
Въвеждането на „зелено” директно плащане трябва да бъде така изпълнено, че да донесе възможно най-големи екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора, нито да увеличи административната тежест. Опасяваме се, че предложението за 7% екологично насочени площи е много високо и ще повлияе негативно върху икономическата жизнеспособност на фермерите в ЕС.
Подкрепяме въвеждането на таван на директните плащания като средство за по-справедливото разпределение на подкрепата, но имаме резерви по отношение на предложения праг от 150 000 евро и смятаме, че той трябва да бъде завишен. При прилагане на тавана, държавите членки трябва да имат гъвкавостта да вземат решение за използване на средствата за мерки по Първи или Втори стълб. Общата структура на инструментите за управление на пазара трябва да бъде запазена като „предпазна мрежа” в сектора. Правилата за прилагане на защитните мерки следва да бъдат по-гъвкави и бързо приложими. Подкрепяме увеличаването на възможностите за прилагане на извънредни мерки при смущение на пазара и за възстановяване на потребителското доверие.
По отношение на политиката за развитие на селските райони считаме, че държавите членки трябва да имат възможност за по-гъвкаво прилагане на мерките от Програмите за развитие на селските райони, което ще им позволи да решават специфични национални нужди. Едновременно с това, тази политика трябва да стане по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски стопанин.
На последно, но не и по значение място, бих искал да обърна специално внимание на особено важния приоритет за опростяване на ОСП. Тази политика трябва да стане по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски стопанин. Особено важно е и по-нататъшното опростяване и облекчаване на законодателството и административните процедури. Реформираната ОСП не трябва да води до увеличаване на административната тежест за фермерите и държавите членки, до нарастване на разходите и усложняване на процедурите по нейното администриране.
