Без финансова подкрепа зеленчукопроизводството няма как да излезе от кризата, смятат от Асоциация „Български пипер“
Десетки пъти е спаднало производството на капия у нас след 1989 г. Допреди две десетилетия България е изнасяла за цяла Европа до 15 хиляди тона пресен пипер за преработка. В момента червена капия не се изнася, а само около 1000 тона чорбаджийски пипер и близо 100 тона люти чушки. Данните изнесе пред AGRO.BG в Добрич Данчо Кощилаков, зам.-председател на Асоциация „Български пипер“.
Многократно е намалял както броят на консервните фабрики у нас, така и обемът на продукцията на останалите действащи преработвателни предприятия. По данни на Асоциацията едва около 30 са действащите консервни фабрики в момента у нас. След ликвидиране на преработвателните предприятия пропадат и външните пазари.
Без финансовата намеса на държавата зеленчукопроизводството няма да може да си стъпи на краката, тъй като помощите за производство на пипер са по-малко от 1% от разходите на декар, смята още Кощилаков. Регионите на Каварна и Шабла, на Хасково и Пловдив са традиционни производители на български пипер. През последните години този вид производство се развива и в региона на гр. Хисаря. Въпреки това на пръсти се броят едрите стопанства (150-200 дка) с капия у нас.
Общият спад на производството на капия провокира навлизането на семена за пипер и чушки от съседни държави. 80-90% от семената за пипер са внос от Сърбия и Холандия. Родните пиперопроизводители търсят сортове и хибриди, които им гарантират високи добиви. Разходите за производство на декар пипер са скочили многократно в сравнение с цената на зеленчуковата продукция. Преди 20 години с 1 тон произведена продукция се покриват разходите, докато сега са необходими поне 3 тона, обобщи още Данчо Кощилаков. Най-големите разходни пера са торовете, препаратите и горивата.
Навлизането на сръбски семена за пипер в България се обуславя от предварително проучване на пазарите и създаване на селекция, отговаряща на изискванията на съответните държави, заяви Милан Здравкович, директор на Института по зеленчукови култури – Смедеревска паланка. Вече от няколко години ученият идва в региона на Добрич, за да проучи търсенето на капия. Продукцията на Института в Смедеревска паланка е позната по пазарите на няколко континента. Сръбската капия се търси както на Балканите, така и в азиатски държави като Пакистан, Иран, Ирак, Алжир и Мароко. Предстои реализирането на мащабен земеделски проект и в Южна Африка. Всичко това се дължи на тясната връзка между наука и практика, обобщи още Здравкович.
Вижте видео за спада в производството на капия у нас...
