Един от основните фактори за ниското равнище на добива е качеството на посадъчния материал
Картофопроизводството в България се осъществява в следните няколко производствени направления: ранно полско производство, средноранно и късно производство, отглеждане като втора култура чрез лятно засаждане и производство на посадъчен материал.
Ранното производство заема 45–50 хил. дка. За да бъде то рентабилно, трябва да се реализира в периода май до началото на юни, когато търсенето на българския и европейския пазар е по-голямо, а изкупните цени на картофите – по-високи. Разновидност на ранното полско производство е една нова технология за форсирано производство на ранни картофи под полипропиленови покрития, разработена от ИЗК „Марица” и утвърдена от Селскостопанската академия през 2008 г. Подходящи условия за тази технология има в райони, в които почвите се затоплят по-рано през пролетта и особено по поречията на Марица, Струма, Янтра, Тунджа и други места. Същността на предлаганата технология за форсирано производство се състои в ранното засаждане на клубените и покриването им веднага с полипропиленово покритие (Лутрасил „Термоселект ”, Спанбонд СУФ -17 и Covertan). Покритието се отстранява 30–40 дни след поникването им, когато опасността от слани вече е отминала. По този начин се избягва рискът от измръзване на листно-стъблената маса и се създават условия за по-бърз растеж и развитие на ранните картофи. Благоприятният микроклимат значително ускорява поникването и всички следващи фази от развитието на картофите, в резултат на което се формира по-ранен и по-висок стандартен и общ добив. Прибирането на картофите се изтегля 10–15 дни по-рано в сравнение с традиционното ранно пролетно производство, при което реализирането на продукцията се осъществява при по-високи изкупни цени.
Ново технологично решение, което в момента се разработва в ИЗК „Марица”, е технологията за органично производство на картофи. Известно е, че до 2013 г. съгласно поетите ангажименти на Република България към Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в страната ни по биологичен начин трябва да се управлява до 8% от използваемата земя. Въпреки заключението на Европейската комисия за наличие на благоприятни възможности за увеличаване дела на биологичното земеделие у нас все още не са изяснени много въпроси, свързани със сертификацията на земеделските площи и водоизточниците, недостатъчно е разнообразието от биологични препарати за растителна защита, липсва органичен посадъчен материал от картофи, което е задължително условие за биологичното производство и др.
Един от основните фактори за ниското равнище на добива е качеството на посадъчния материал. България е разположена в южната аридна зона на Европа, където картофите попадат в края на ареала си, в условия, несвойствени за биологичните им изисквания. Лимитиращи абиотични фактори за семепроизводството им са високите летни температури и засушаването. От биотичните фактори такива се явяват основно вирусните болести и нематодите, които силно редуцираха площите, подходящи за сортоподдържане и семепроизводство. Нашата страна се характеризира с много висок инфекциозен фон, при който сравнително бързо се израждат дори сортове, имунни на един или няколко вируса. Вегетативният начин на размножаване на културата, масовото намножаване на векторите (въшки, трипс, цикадки) водят до намаляване на добива и влошаване качеството на продукцията. От друга страна, липсата на системен контрол върху вноса през изминалите десетилетия допринесе за появата на редица нови болести и неприятели, което наложи промяна в сортовата стратегия и обезличи нашата селекция.
През последните години се наблюдават редица нарушения и в технологичния процес на сортоподдържането и семепроизводството на картофи. Такива са използването на посадъчен материал с влошено качество, масово засаждане на дребната фракция от посевите за консумация като посадъчен материал, неспазване на сеитбооборота и рътенето на семената, ниското равнище на материално-техническата база, липсата на прибираща техника в планинските райони, липсата на съвременни картофохранилища и складове за съхранение.
Изброените причини водят до производството на посадъчен материал с лошо качество и висока себестойност, формират се по-високи вътрешни цени, отколкото в съседните държави, което е стимул за внос на посадъчен материал.
През последните 5 години вносът на посадъчен материал се движи между 2500 и 3700 т, от който 75% са с произход от Холандия, Германия, Франция и Словакия. Сортоподдържането и семепроизводството на български сортове картофи се извършва в малък обем единствено в ИЗК „Марица”.
От този кратък анализ на състоянието и проблемите на сортоподдържането и семепроизводството на картофи у нас могат да се открият някои тенденции, които да бъдат отправни точки при планирането на насоките за развитие през следващите години. В зависимост от начина на осигуряване на посадъчен материал са възможни три пътя за развитие на семепроизводството:
1. Ежегоден внос на базов посадъчен материал и неговото следващо преразмножение за получаване на сертифицирани семена.
2. Ежегоден директен внос на сертифициран посадъчен материал за производство.
3. Възстановяване на собствената ни система за сортоподдържане и семепроизводство на български и някои чуждестранни сортове чрез използване на метода на тъканните култури.
Недостатъците на първия и втория вариант коментирахме по-горе, като най-важните от тях са високата цена на вносния материал, съществуването на възможности за неконкурентна политика, нестабилност и зависимост на картофопроизводството в България от монополните износители на посадъчен материал, които диктуват редица условия – цени, внос, сортова структура и други.
Предимствата на третия вариант са:
- Възстановяване и модернизиране на сортоподдържането на картофите в България.
- Значително повишаване качеството на посадъчния материал.
- Производство на цени, приемливи за нашата страна и значително по-ниски от тези за внос.
- Преодоляване на зависимостта от вноса и стимулиране на българската селекция.
- Създаване на поминък за значителна част от населението в планинските и полупланинските райони на страната.
