Семейна традиция и нови идеи
Тодор Стоев е от град Първомай и развива няколко свързани помежду си дейности – земеделие, животновъдство и производство на месни деликатеси. Зад всичко това стои силна семейна традиция и желание да се съхрани занаятът, предаван през поколенията.
Едно от основните направления в стопанството е отглеждането на земна ябълка – култура, известна още като гулия или топинамбур. Насажденията съществуват вече повече от 20 години.
„Това е изключително полезно растение за здравето на хората – особено за тези, които страдат от диабет или имат висока кръвна захар“, обяснява Стоев.
Паралелно със земеделието той развива и семейния занаят – месопреработката. Традицията идва още от неговите дядовци, които са притежавали свидетелства за колбасарско майсторство.
„Аз съм реално трето-четвърто поколение в този занаят. Лека-полека го унаследяваме и се опитваме да го развиваме“, казва той.
Самият Тодор Стоев е завършил технологично образование Университета по хранителни технологии, което му помага да развие собствената си мечта – малко бутиково производство на местни продукти.
Малък асортимент, високо качество
Философията на производството е ясна – ограничен асортимент, но високо качество. „При нас няма да намерите широк асортимент, но ще намерите добро качество. Това е основната ни концепция“, подчертава Стоев.
В стопанството има база и специализиран цех за обработка на естествени черва – с калибриране и почистване. По този начин се осигуряват суровини и за други месопреработвателни предприятия.
В момента се работи и по разширяване на производството.
„Изграждаме нова база – обновен цех за преработка на червено месо“, обяснява той.
Собствено месо и партньорски ферми
За производството на месни деликатеси стопанството разчита както на собствено отглеждани животни, така и на партньорски ферми. „Имаме малко животни, но работим и с приятелски ферми. Засега това е основният източник на суровина за продуктите ни“, казва Стоев.
При свинете се залага основно на бяла българска порода, а при едрия рогат добитък – на Херефорд. В бъдеще се планира работа и с породата Мангалица чрез партньорска ферма край Първомай. Що се отнася до използваното месо, производството е концентрирано върху определени части.
„Тъй като сме малко производство с ограничен капацитет, работим основно със свински бут и твърда гръбна сланина. При телешкото използваме бут и ребра, но като цяло бутът е основният ни продукт“, пояснява той.
Предизвикателства: финанси и работна ръка
Както много малки производители, и стопанството на Тодор Стоев се сблъсква със сериозни трудности. „Ако изключим природните аномалии, най-големите предизвикателства са финансите и работната ръка“, казва той.
Затова развитието става постепенно. „Надяваме се на здраве и просперитет, а всичко останало ще го направим лека-полека – с много работа.“
30 декара земна ябълка
В стопанството има около 30 декара насаждения от земна ябълка, като най-активно се обработват около 15 декара. „Разполагаме със собствена техника, с която обработваме площите“, казва Стоев. Идеята за тази култура идва от майка му. „Още преди повече от 20 години тя започна тази инициатива. Имали сме и други култури, но топинамбурът остана и продължаваме да го развиваме“, спомня си той.
Сушата удари реколтата
Миналата година не е била добра за производителите. „Изключително голямата суша се отрази на добивите и на крайния продукт“, казва Стоев.
Въпреки това той остава оптимист. „Не спираме да вярваме, че нещата ще бъдат по-добре.“
Надежда за по-добър сезон
Към края на февруари стопанството е в активен период – тогава се вади продукцията от земята. „Сега е сезонът, в който изваждаме клубените. Те са под земята и работата е трудна, особено когато достъпът до нивите е затруднен от времето“, обяснява той.
След обилните валежи през последните месеци надеждите са за по-добра реколта през новия сезон.
Почти нулев отпадък
Една от силните страни на културата земна ябълка е, че практически няма отпадък. „Можем да кажем, че работим почти по принципа на zero waste – всичко от растението се използва“, казва Стоев.
Използват се не само клубените, но и стъблата, листата и цветовете. Зелената маса има различни приложения. „В Западна Европа тя се използва за биогориво, а също така повишава маслеността на млякото при кравите“, обяснява той.
Най-големият проблем – работната ръка
Недостигът на работници е сериозен проблем за стопанството. „В малките населени места изборът на персонал е ограничен и трябва да се справяме с това, което имаме“, казва Стоев. Затова често сам поема голяма част от работата. „Аз си карам трактора, влизам си в нивите и си действам“, казва той с усмивка.
Репортаж на Инес Златанова
