Полша и България предприемат едностранни мерки, които вредят на Украйна
Млечната индустрия в Украйна е под все по-силен натиск заради търговските ограничения, въведени от някои държави от Европейския съюз. От бранша насочват критиката си най-вече срещу Полша и България.
Обявяването на търговски рестрикции е в компетенциите на Европейската комисия, но Полша и България предприемат едностранни мерки, които вредят на Украйна, изтъква Арсен Дидур от браншовата организация на млекопроизводителите в Украйна.
Основните проблеми са свързани с блокадите по границата с Полша, посочва той. Там протестират както полски фермери, така и водачи на тежкотоварни камиони, които обвиняват украинските си колеги в налагането на дъмпингови цени, докато фермерите се опасяват от вноса на аграрна продукция. Към това се прибавят и граничните формалности, които продължават да са ненужно бюрократични. Промяна в ситуацията няма и след встъпването в длъжност на новото правителство на Доналд Туск, макар и тонът в двустранните отношение да се е посмекчил, признава Дидур.
Той изразява и своето недоволство от искането на България да се ограничи вноса на обезмаслено мляко на прах от 40 до 60 тона на седмица, при досегашните около 250 тона. От Европейската комисия засега не коментират случая и посочват, че не са получавали официално оплакване от София.
Според Дидур, българският търговски баланс в млечния сектор и без това е отрицателен, което води до мисълта, че аргументът за защита на производителите у нас е само привиден. Затова от Украйна смятат, че Полша оказва натиск върху България, за да може да пласира собственото си производство на нашия пазар.
