Забраната не може да промени цените на слънчогледа в България, смята председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България
Временните мерки, които правителството на България прие за ограничаване на вноса на зърно и маслодайни култури от Украйна, сериозно могат да повлияят на преработвателните фирми в България. Това е становището на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Яни Янев, председател на СПРММПБ, заяви:
„Ние сме против забраната за внос на слънчоглед от Украйна, защото тази мярка няма да постигне целта си и не са предвидени всички икономически последствия за нашия бранш. Затова ние сме против и се надяваме тази забрана да отпадне, защото тя сама по себе си не може да промени цените на слънчогледа в България. Ние нямаме никаква вина за това, че слънчогледът остана в страната. В същото време сме най-засегнати от това решение. Ние искаме да купуваме слънчоглед. Да можем да продаваме. Да сме конкурентни на външните пазари. В крайна сметка преработвателите са също български компании, които работят, внасят данъци в бюджета и т.н.
Цените се влияят директно от международните пазари, така че ние не бихме могли да дадем по-добра цена, отколкото може да даде външният пазар. Още повече в района на Черно море ние се конкурираме с украинските преработватели, които от реколта 2022 година вече са изнесли около 3 милиона тона олио.
Ние сме давали предимство винаги на българския слънчоглед. От справките на МЗм се разбира, че експортът на слънчоглед всяка година намалява - през 2019 година е бил около 400 хиляди тона, миналата година - 205 хиляди тона, което означава, че преработвателите дават по-добри условия, отколкото купувачите за износ.“
Яни Янев смята, че преди да въведе такава мярка е трябвало да се проведат консултации с всички засегнати страни и да се анализира наистина ли украинският слънчоглед е причината да не може да се реализира българският. „Нашите преработватели са обвързани с договори за износ на олио и шрот. Нашият пазар поема около 12-15 процента от цялото производство на България. Останалите 85 процента са за износ. Ние се опитваме да натоварим мощностите, за да можем да произведем конкурентоспособна продукция на външните пазари. Така че, според мен, усилията занапред трябва да бъдат насочени към създаване на мощности за преработка на селскостопански суровини вместо да си изнасяме суровината.“
